Францисканският заговор

Джироламо загриза нокътя си, но не изглеждаше убеден.

— Може и така да е. Но ще са ми нужни по-сериозни доказателства от твоето свободно тълкувание на символа, преди да разпоредя да разрушат олтара и да започнат да копаят.

— Но вие сте длъжен да направите нещо — проплака отчаяно Конрад. — Бихте могъл да принудите Илуминато да признае истината. Трябва да възстановим вярата в житията. — Гръдта му бе пристегната от клещите на съмненията и самосъжалението. Нима последните три години от живота му бяха пропилени напразно? Нима бе пожертвал своето спокойствие, младежките си години и половината от зрението си напразно?

— Изобщо не съм убеден, че се налага, брате — отвърна Джироламо. — Нито пък, че епископ Илуминато ще подкрепи твоята версия. — Той пак сключи ръце зад гърба си и закрачи бавно пред олтара, взрян в плочите и в основата, сякаш ги виждаше за пръв път.

— Ето какво бих искал от теб, брат Конрад — рече накрая, щом се върна в изходна позиция. — Не споменавай пред никого за откритията си, поне до Празника на светата стигма след две седмици. Тогава се чества петдесетгодишнината от датата, на която свети Франциск е получил стигмата. В Асизи ще се събере целият християнски свят — включително и папа Григорий, стига здравето му да позволява. Планираме това събитие от месеци и не искаме усложнения в последния момент. Можеш ли да ми обещаеш поне това? Или да те принудя да запазиш мълчание за тези две седмици?

— А защо не ме принудиш да замлъкна навеки, както постъпи Елиас с брат Лео?

Джироламо стисна Конрад за рамото и отсече:

— Защото, честно казано, съм склонен да ти вярвам; защото знам какво си преживял в търсене на Леовата истина; и най-вече защото предпочитам, ако ще мълчиш, да е по твоя воля.

Две седмици. Дали генерал-мипистърът наистина го мисли? Или е просто временна мярка, преди Джироламо да го накара да замълчи навеки?

Пристъпи от крак на крак; не му се искаше да засяга въпроси, касаещи личното му пространство и душевна нагласа. Но ситуацията го налагаше.

— Получих видение на брат Лео — изрече на пресекулки. — Беше в нощта, когато получих съобщението от него. Повтори написаното в писмото — заръча ми да открия истината за житията. Но не ми се яви сам. С него беше и свети Франциск, който сякаш бе дошъл да прибави и своя авторитет към настоятелната молба на Лео.

— И какво ти каза?

Конрад сведе глава.

— Нищо. Не пророни нито дума, просто бях изпълнен с прилив на неописуема любов към него.

— И именно там вероятно ще откриеш корените на мъчението си. Защото Господ наказва когото обича.47 Във всеки случай имаш думата ми, че ще говорим още по въпроса след тържеството.

— Тук ли?

— Ако предпочиташ тук, а може и в кабинета ми. Не съм тиранин. Нито ще ти изтръгна езика, нито ще унищожа и здравото ти око, ако продължаваш да вярваш в онова, което си избрал. Но тези две седмици са ми важни. Какво ще кажеш? Можеш ли да ми отделиш това време?