Францисканският заговор

— Точно това казала и жената на номада на Карим. Но не, отвърнал шегаджията, този път беше за теб, понеже те обичам повече от всяка жена в живота си. А сега за робата.

Той се въздигна пред нея непоклатим, както бе започнал. Докато Амата издаваше откъслечни неволни стонове в неговия ритъм, Орфео започна да се движи все по-бързо и по-бързо, докато накрая се стовари отгоре й с продължителен вик. Амата го притисна силно до себе си, щастлива, че му е доставила толкова силно удоволствие.

— Робата? — рече тя.

— Този път беше за мен — отвърна задъхан Орфео. — Обещавам, че сега вече ще е за робата.

Невероятно, но той имаше сили за още. На сутринта трябва да го попита как го прави, понеже ограниченият й опит с мъжете й подсказваше, че е постигнал физически невъзможното. Сега обаче не искаше да го прекъсва, само извика настоятелно:

— Първо робата!

— Точно така казала и жената на номада. — Той се засмя и най-сетне свали дрехата през главата си, подпомаган от трескавите й движения, и я захвърли извън балдахина.

Гърдите, раменете и гърбът му бяха толкова широки, че Амата едва го обгръщаше. Трябва да задължават мъжете да прекарват по пет години зад веслата, каза си тя, преди вълните на блаженството да я залеят с нова сила, прониквайки във всяко кътче на тялото й, докато Орфео удължаваше насладата й до неимоверни висини.

— Заедно с мен, свърши заедно с мен — примоли му се тя.

— И това ще стане — отвърна той тихо, — но засега насладата ми е в това, да те даря с наслада.

Тя му се отдаде напълно, потъна, изплава, извиси се, докато накрая имаше чувството, че е достигнала до пределите на сладостната болка. Дишането на Орфео стана по-дълбоко, той зяпна да си поеме въздух, простена така, все едно самият той трябва да прекрачи отвъд, и този път двамата се стовариха омаломощени едновременно.

Дълго лежаха безмълвни и по време на сладостната почивка Амата нежно притисна ръце в корема си, убедена, че моментът на взаимното им изпразване я е дарил по чудодеен начин с нов живот в утробата — засега това щеше да си остане нейната тайна, дордето не се убеди със сигурност, че е права. Най-сетне Орфео се надигна на лакти и заглади назад няколко потни кичура от челото й, усмихвайки й се. Този жест на нежност я изпълни с не по-малко наслада, отколкото физическото им съприкосновение преди малко.

Щом успя да успокои дишането си, Амата се засмя и в гласа й прозвучаха победни нотки:

— Туниката е моя!

— И ти подценяваш Карим — рече той кротко. Завъртя се и седна на ръба на дюшека, като дръпна балдахина встрани. „Днес е горещо. Жаден съм“, рекъл Карим на жената, след като тя разменила туниката му за една от старите роби на мъжа си. — Орфео стана и взе чашата си. — Той взел купата вода, която тя му предложила, и седнал отвън на земята, за да се напие. В далечината Карим разпознал съпруга й да язди към шатрата, но преди онзи да пристигне…

Чашата се изсули от ръката на Орфео и изтрополи по плочките.