Францисканският заговор

— На празненството ви ще съм безполезен като трето колело на двуколка — рече той на Амата. Почувствал се освободен от присъствието на свещеника, един от гостите подхвана песен, посветена на древноримския бог на брака, като прибави и напеви към Венера и херувима: „Щом стрелата на Купидон те устрели…“ Настаниха се отново в голямата зала в дома на Амата и Орфео и виното потече като из ведро. Чичо Гуидо явно бе докарал цялата си изба от Колдимецо. Смесиха се прислуга и каруцари, търговци и благородници и благопожеланията бързо прехвърлиха границите на езическото и станаха откровено цинични. Наслаждавайки се на картината — двойки, които танцуваха, прегръщаха се по пейките, шептяха си и пламваха свенливо, — Амата сподели с Орфео предположението си, че до края на вечерта ще бъдат отправени още няколко предложения за женитба, и изрази надеждата си, че когато съмне и главите отрезвеят, предложенията няма да бъдат оттеглени.

Една от двойките се опита да се измъкне, но не остана незабелязана. Младежът и девойката подириха усамотение в една от стаите на втория етаж, нищо че заради пожара до там се стигаше само по дървена стълба. Жената се беше вкопчила в горната част на стълбата, докато долу група пияни мъже се опитваха да откъснат другаря си от степенките и той беше болезнено разпнат между рая и отвъдното. Най-сетне успя да издрапа до лелеяната стая и гостите нададоха радостни възгласи, докато той издърпваше стълбата от лапите им и я качваше горе при себе си. През това време Орфео прошепна на Амата, че им се удава прекрасна възможност да се измъкнат незабелязано.

Беше необичайно зноен ден за средата на септември и балдахинът на леглото им не помръдваше. Амата с удоволствие забеляза, че тази нощ голите им тела няма да се нуждаят от завивки. Оранжевите пламъци на единствения свещник предоставяха точно колкото трябва светлина за любовници — бе достатъчно сумрачно, за да се прикрие всеки свян, но и достатъчно осветено, за да се види меката заобленост на женското тяло или релефът на мускулестото мъжко рамо. Отвън в стаята проникваше аромат на орлови нокти.

Тя освободи златната връв, която пристягаше на кръста дългата й доземи бяла роба и свали венеца от косите си. Орфео я изпиваше с очи, в ръката си продължаваше да стиска чаша с вино, тя разтърси черните си къдри и изсули робата си през главата. Още не я беше свалила, когато рече с възможно най-небрежния тон, който успя да си докара:

— Помниш ли, любими, старозаветната история за младоженците, които прекарали в молитва първите си три нощи? Може би и ние…

Съжали, задето побърза да го каже, преди да се е съблякла напълно, понеже така пропусна да види изражението на лицето му. Но поне го чу как се задави с виното и на стената, където изплю глътката си, се появи безформено петно. Орфео й се закани с пръст, но не каза нищо, явно от страх да не се задави пак. Тя се усмихна през рамо и повдигна гостоприемно задните си части, докато се пъхаше под балдахина.