Убийството на султана

Бързорекият полицай отново не издържа…

– Да, в университета се е забъркал в две сбивания – поясни. – Веднъж нападнал един студент с нож за месо, втория път се нахвърлил върху друг студент със сатър…

Значи бяха проучили досието на Четин. Това вече беше добра новина.

– Да, в миналото си е бил застъпник на един политически възглед – подсилих обвиненията. – Мислехме, че е зарязал тези неща, но в този дом се е нахвърлил срещу Нюзхет… Акън също бил тук, изял е шамарите. Ако не бях се намесил, щеше да убие момчето, каза Тахир Хакъ. Когато Нюзхет и помощникът и напуснали апартамента, той казал: „Не е ясно тия историци ли са или американски агенти. Ей такива правят хората убийци.“ Не можел да се успокои. Дори посочил кинжала върху бюрото и допълнил: „Дяволът казва вземи този нож, настигни жената и го забий в шията и…“ Горкичкият професор Тахир изпаднал в шок от реакцията на разгневения младеж, който обичаше като син.

– А къде е този кинжал?

Посочих към коридора.

– Сигурно е в кабинета на професор Тахир, на бюрото…

Зейнеп изтича в коридора, без да чака нареждане от главния комисар. Явно след дългите години съвместна работа хората се разбираха без приказки… Едно време и ние бяхме така – Тахир Хакъ, Нюзхет и аз, един-единствен поглед ни стигаше да предадем мисълта си, но после…

– Дали професорът е мислел, че бившата ви любима е убита от Четин?

Не се засегнах от това, че Невзат акцентира върху бившата ми любима.

– По-скоро не искаше да повярва. Защото Четин беше един от най-любимите му студенти. Но се съмняваше сериозно. Освен това, което разказах…

Главният комисар беше силно въодушевен от интересния обрат на разговора.

– Освен онова, което разказахте – повтори.

– По време на убийството потърсил Четин по мобилния, не му вдигнал. После позвънил на домашния нееднократно, но никой не отговорил. На следващия ден го попитал къде е бил предната вечер, а той казал, че си бил вкъщи…

Невзат сякаш се обърка.

– А Тахир Хакъ защо не ни каза това?

– Не искаше да издава студента си. Но явно повече не е издържал и тази сутрин ми разказа всичко. Изпаднах в ужас и настоях веднага да отидем в полицията. Той ме спря. Каза, нека първо поговоря с Четин, може да има някакво обяснение, да не го обвиняваме напразно. И пожела да му обещая, че няма да казвам на полицията. Каза още, тази вечер ще повикам Четин у дома, ще говоря с него и ако се наложи, после ще уведомим полицията. Да не бях го послушал…

– Да, голяма грешка – отговори Невзат. – А и днес ви предупредих да не криете нищо. Вижте как грешката ви доведе до убийство.

Беше прав от небето до земята.

– Извинете ме, ако знаех, че ще стане така…

– Трябваше да знаете – или отново криете нещо?

Естествено, че криех, но свих перки още повече и изхленчих:

– Как можете, господин Невзат! Опитвам се да ви помогна.

Полицейският началник изсумтя и ми размаха пръст.

– Вижте, професоре, предупреждавам ви за последен път, че ако разбера, че криете нещо, ще бъда принуден да ви задържа. Ясно ли е? Макар че никак не ми се иска, вярвайте ми, ще ви тикна на топло…