Звярът

65.

Когато се спусна нощта, Асейл все още беше в тренировъчния център на Братството, седнал в един стол до леглото на Маркъс, който беше спал през целия ден.

Като се имаше предвид колко дълго бе отсъствал и какви бяха плановете му за вечерта, той извади телефона си и пръстите му полетяха по екрана, докато пишеше съобщение на братовчедите си.

— Какво е това? — разнесе се дрезгав глас.

Асейл обърна рязко глава и с изненада видя, че Маркъс е буден.

— Айфон. — Той вдигна апарата. — Това е… мобилен телефон.

— Боя се… — Другият мъж се надигна малко по-високо върху възглавниците. — Боя се, че това не ми говори нищо.

За момент Асейл опита да си го представи без цялата тази сплъстена коса, с малко повечко килограми и поналято лице, така че да не прилича толкова на скелет. Маркъс май щеше да се окаже доста… привлекателен.

Асейл се отърси и обясни:

— Телефон. Нали се сещаш, на който можеш да се обадиш някому. Или да му пратиш съобщение.

— О.

— Знаеш ли какво е телефон?

Маркъс кимна.

— Ала те стояха върху маси, не в джобовете.

Асейл се приведе напред.

— Колко дълго беше неин пленник там долу?

Цялото тяло на другия мъж реагира на този въпрос. Той се напрегна, ала отговори:

— Коя година е сега? — Когато Асейл му каза, бледото му лице посърна. — О, прескъпа Скрайб Върджин…

— Колко дълго?

— Трийсет и две години. Кой… кой месец е?

— Октомври. Почти ноември.

Маркъс кимна.

— Усетих, че е студено. Когато ти ме изнесе от къщата… усетих, че е студено, но не бях сигурен дали просто не ми се струва…

— Не ти се е сторило.

Исусе, Нааша трябва да го беше отвлякла горе-долу по същото време, когато се бе обвързала със своя хелрен. Трябва да е знаела какво я очаква с онзи старец. Ала защо не се беше грижила по-добре за него? Оставяйки моралните съображения настрана, източниците на кръв бяха толкова добри, колкото бе здравето на плътта, в която се намираха.

После обаче Асейл си спомни как Нааша беше използвала и него, и останалите. Очевидно бе намерила много други начини да задоволява потребността си от кръв.

Несъмнено, когато нуждата бе намаляла, бе последвало занемаряване.

Възцари се мълчание. А после Маркъс попита:

— Откъде разбра, че съм там?

— Проучвах къщата в търсене на… — Асейл махна с ръка, това нямаше значение. По-важното беше… — Чудехме се къде са роднините ти? Има ли някой, на когото да се обадим?

— Цялото ми семейство е в Древната страна. Оставих ги и дойдох тук, защото търсех… — Гласът на Маркъс пресекна. — Търсех приключения. Отидох в онази къща, търсейки работа. Една вечер господарката мина покрай стаята ми, а после ме повика в подземието. Даде ми вино и…

Очите на Маркъс потъмняха, сякаш спомените бяха толкова мрачни и тежки, че бяха в състояние да го лишат от съзнание.