Спящата кукла [bg]

— Не бях там, съжалявам.

— Не, просто се чудех.

Джени стисна устни — израз на угризения. Отново погледна Данс:

— Не исках да ви уплаша.

— Напоследък имах по-страшни преживявания. Всъщност защо не избягахте? Може би след няколко седмици, след като още не сме намерили трупа ви, щяхме да се замислим, но докато започнем издирване, щяхте да сте в Канада или в Мексико.

— Предполагам, защото току-що се освободих от влиянието му. Мислех си, че с Даниел ще е различно. Първо го опознах нали се сещате, не физически — и станахме наистина близки. Мислех си, че е истинско. Но после осъзнах, че всичко е лъжа. Ребека вероятно му е разказала всичко за мен, за да може да ме омае. Също като съпруга и гаджетата ми. Сваляха ме по баровете или когато работех. Даниел постъпи по същия начин, само че беше по-хитър.

През целия си живот съм се нуждаела от мъж до себе си. Понякога си представям, че съм фенерче, а мъжете са батериите. Не мога да светя, ако нямам поне една. След като убиха Даниел, лежах в стаята в мотела и изведнъж се почувствах различно. Обхвана ме гняв. Беше странно. Сякаш усещах вкуса му. Никога не ми се беше случвало. И осъзнах, че трябва да направя нещо. Но не да плача за Даниел или да обикалям да търся нов мъж. Преди винаги правех така. Не, реших да направя нещо за себе си. А кое е най-доброто в момента? Да ме арестуват. — Тя се изсмя. — Звучи глупаво, но това си е чисто мое решение. Не на някой друг.

— Мисля, че е добро.

— Ще видим. Ами, това е.

Наистина, помисли си Данс, не изглеждаше да има друго.

Качиха се в колата й. На път към Салинас тя се замисли за обвиненията: палеж, съучастие в убийство, укриване на престъпник, няколко други по-дребни.

Все пак жената се предаде доброволно и явно бе готова да сътрудничи. По-късно Данс щеше да я разпита и ако Джени кажеше истината, щеше да се застъпи за нея пред Сандовал.

Стигнаха в съдебния арест и полицайката подготви документите за ареста.

— Искате ли да се обадя на някого? — попита.

Джени понечи да каже нещо, но замълча и тихо се засмя:

— Не, мисля, че така е по-добре, да започна всичко от нулата. Всичко е наред.

— Ще ви осигурят адвокат. После ще трябва да си поговорим повече.

— Разбира се.

След тези думи жената тръгна по същия коридор, от който преди близо седмица бе избягал любовникът й.