Спящата кукла [bg]

Тя зави към мотела. Погледна телефона си. Все още никакви вести от О’Нийл, което я притесняваше. Можеше да му се обади под претекст да обсъдят случая, но не искаше. Освен това може би не беше зле малко да се дистанцира. Твърде деликатно е да имаш за приятел женен мъж.

Тя спря пред мотела и поседя в колата, за да послуша тъжната песен. Спомни си погребението на съпруга си.

Логично беше Бил, чиито жена, деца и дом бяха в Пасифик Гроув, да бъде погребан наблизо. Упоритата му майка обаче настоя да го погребат в Сан Франциско, град, който бе напуснал още осемнайсетгодишен и посещаваше само от време на време през уикендите. Госпожа Суенсън бе непоклатима по отношение на последното пристанище на сина си.

Накрая Данс наложи мнението си, но се натъжи, когато видя сълзите на свекърва си, затова през годините се опита да компенсира с различни дребни жестове. Сега Бил лежеше на склон, от който се откриваше гледка към близките гори, Тихия океан и част от игрището за голф в Пебъл Бийч — много любители на този спорт биха платили скъпо за такъв гроб. Данс си спомни, че със съпруга си бяха решили някой ден да се запишат на курс.

— Може би когато се пенсионираме — бе отбелязал той.

— Да се пенсионираме? Какво означава това?

Тя слезе и отиде на регистрацията на „Пойнт Лобос“, за да оформи документите.

— Вече ни се обаждаха доста хора — каза й служителят. — Репортери, които искат да снимат бунгалото. А някаква фирма смята да организира екскурзии до мястото, където е бил убит Пел. Извратена работа.

Да, прав беше. Мортън Негъл не би одобрил. Може би в книгата си щеше да включи бележка, заклеймяваща безскрупулния бизнесмен.

Когато отиваше към колата си, Данс забеляза някаква жена, загледана към забуления в мъгла океан; якето й се ветрееше. Когато полицайката я отмина, непознатата се обърна и тръгна след нея.

Катрин забеляза спряна наблизо синя кола. Изглеждаше позната. Тя ли беше карала след нея? Видя марката — форд „Фокус“ — и си спомни автомобила, откраднат от Мос Ландинг, който така и не бяха намерили. Той също беше син. Нима имаше още неизяснени…

В този момент жената изтича към нея и извика пресипнало:

— Вие ли сте Катрин Данс?

Изненадана, тя спря и се обърна.

— Да, аз съм. Познаваме ли се?

Жената се приближи на няколко крачки.

Свали черните си очила. Лицето й бе познато на Данс, но тя не се сещаше откъде.

— Никога не сме се срещали. Но може да се каже, че се познаваме. Аз съм приятелката на Даниел Пел.

— Вие сте…

— Джени Марстън.

Данс веднага посегна към пистолета си.

Но преди да докосне ръкохватката, Джени каза:

— Искам да се предам.

Протегна напред ръцете си, явно за да й сложат белезници — жест, който Данс не беше виждала през цялата си кариера като полицай.