Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Ей сега…
Тя стана и забърза към вратата. Хари стрелна с крайчеца на окото Рон, който изглеждаше ужасен.
— Дъмбълдор… а Моли? — попита професор Макгонъгол, след като поспря при вратата.
— Това ще го възложа на Фоукс, но после, сега той бди да не дойде някой — отвърна директорът. — Всъщност тя може би вече е научила… онзи неин възхитителен часовник…
Хари знаеше, че Дъмбълдор говори за часовника, който показва не времето, а местоположението и състоянието на всеки от семейството. Помисли си със свито сърце, че точно в този момент стрелката на господин Уизли сигурно сочи «смъртна опасност». Ала бе много късно. Госпожа Уизли вероятно спеше и не гледаше часовника. Хари се смрази при спомена как богъртът на госпожа Уизли се е преобразил в безжизненото тяло на мъжа й с окървавено лице и отхвръкнали на една страна очила… но господин Уизли нямаше да умре… не можеше да умре…
Дъмбълдор взе да рови в шкафа зад Хари и Рон. Извади оттам опушен стар чайник и го сложи внимателно върху писалището. Вдигна магическата пръчка и промълви:
— Портус!
Чайникът потрепери, засия със странна синкава светлина и пак застина, все тъй черен и тежък.
Дъмбълдор отиде при друг портрет, на който бе изобразен лукав на вид магьосник със заострена брада, облечен в цветовете на «Слидерин», зелено и сребърно, и явно заспал толкова дълбоко, че не чу гласа на директора, когато той се опита да го събуди.
— Финиъс! Финиъс!
Обитателите на портретите, накачени из помещението, вече не се преструваха на заспали: наместваха се между рамките, за да виждат по-добре какво става. Когато лукавият магьосник продължи да се прави на заспал, някои също взеха да го викат по име:
— Финиъс! Финиъс! ФИНИЪС!
Той не можеше да се преструва повече, трепна, уж едва сега се е събудил, и ококори очи.
— Вика ли ме някой?
— Налага се пак да посетиш другия си портрет, Финиъс — обясни Дъмбълдор. — Имам да пращам ново съобщение.
— Да посетя другия си портрет ли? — повтори с пронизителен глас Финиъс и уж се прозина (като междувременно огледа помещението и прикова очи в Хари). — А, не, Дъмбълдор, днес съм прекалено уморен.
Гласът му се стори познат на Хари, къде ли го беше чувал? Ала още преди да се е замислил, портретите по стените наоколо ревнаха възмутено:
— Неподчинение, драги ми господине! — кресна шишкав магьосник с червендалест нос и размаха юмруци. — Отказваш да изпълниш дълга си!
— Честта ни задължава да служим вярно на сегашния директор на «Хогуортс» — изписка съсухрен старец. Хари се досети, че това е Армандо Дипит, предшественикът на Дъмбълдор. — Как не те е срам, Финиъс!
— Да го убедя ли, Дъмбълдор? — подвикна магьосница с очи като свредели и вдигна магическа пръчка, която бе необичайно дебела и приличаше на брезова пръчка.
— Добре, де! — надвика ги магьосникът на име Финиъс, като гледаше стреснато пръчката, — макар че нищо чудно той вече да е унищожил портрета ми, както си разчисти сметките с почти всички от рода…
— Сириус знае, че не бива да маха твоя портрет — отбеляза Дъмбълдор и Хари веднага се сети къде е чувал гласа на Финиъс: от привидно празната рамка в стаята на площад «Гримолд». — Ще му предадеш, че Артър Уизли е бил тежко ранен и че жена му, децата и Хари Потър всеки момент ще пристигнат в къщата: Разбра ли?
— Артър Уизли е ранен, жена му, децата и Хари Потър ще отидат в къщата — издекламира отегчено Финиъс. — Да, да… добре.
Плъзна се към рамката на портрета и изчезна от поглед точно когато вратата на кабинета се отвори отново. Професор Макгонъгол въведе вътре Фред, Джордж и Джини, и тримата — рошави и стъписани, още по пижами.
— Хари… какво става? — попита уплашено Джини. — Професор Макгонъгол ни каза, че си видял как раняват татко.
— Баща ви е пострадал, докато е изпълнявал поръчение на Ордена на феникса — обясни Дъмбълдор още преди Хари да е отворил уста. — Откаран е в болницата за магьоснически заболявания и травми «Свети Мънго». Пращам ви обратно у Сириус, откъдето е много по-удобно да отидете в болницата, отколкото от «Хралупата». Там ще се видите с майка си.
— Как ще се придвижим? — попита потресен Фред, — С летежна пудра ли?
— Не — отговори Дъмбълдор. — Точно сега летежната пудра не е безопасна, пудролиниите са под наблюдение. Ще използвате летекод. — Той посочи вехтия чайник, който си стоеше кротко върху писалището. — Чакаме само да се върне Финиъс Нигелус… Искам да се уверя, че хоризонтът е чист, преди да ви пратя…
Точно в средата на кабинета лумна пламък и се превърна в едно-единствено златно перо, което се понесе плавно към пода.