Ана Каренина
- Автор: Толстой Лев Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Жечев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ана Каренина». Краткое содержание книги:
Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали цели 130 години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. „Ана Каренина“ е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.
В престижната класация на „Обзървър“ — „Стоте най-велики романа на всички времена“, „Ана Каренина“ се нарежда на 27-мо място пред заглавия като „Одисей“, „Портретът на Дориан Грей“, „Великият Гетсби“.
Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Каренина (лиценз [[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|CC-BY-SA 3.0]]) и http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=21289
Заминаването на Алексей Александрович вдигна много шум, толкоз повече, че той още при тръгването си официално върна срещу подпис пътните пари, които му бяха дадени за дванадесет коня, докато стигне до местоназначението.
— Смятам, че това е много благородно — каза по тоя повод Бетси на княгиня Мяхкая. — Защо ще му дават за пощенски коне, когато всички знаят, че сега има навред железопътни линии?
Но княгиня Мяхкая не бе съгласна и мнението на княгиня Тверская дори я разсърди.
— Лесно ви е да говорите — каза тя, — когато имате кой знае колко милиона, но аз обичам много, когато мъжът ми лете ходи по ревизии. Той се чувствува много добре и му е приятно да се поразходи, а аз съм си създала ред с тия пари да поддържам екипаж и кочияш.
На път за далечните губернии Алексей Александрович се отби за три дни в Москва.
На другия ден след пристигането си той тръгна да направи визита на генерал-губернатора. На кръстопътя на улица Газетна, дето винаги се трупат коли и файтонджии, Алексей Александрович изведнъж чу името си, което извикаха с такъв висок и весел глас, че той не можа да не се озърне. На ъгъла на тротоара, в късо модно палто, с късопола модна накривена шапка, разкрил в усмивка белите си зъби между червените устни, весел, млад, сияещ, стоеше Степан Аркадич, който решително и настойчиво го викаше и искаше да го спре. Той се държеше с едната си ръка за прозореца на спрялата на ъгъла карета, от която се подаваха една женска глава с кадифена шапка и две детски главички, усмихваше се и викаше с ръка зетя си. Дамата се усмихваше с добра усмивка и също махаше с ръка на Алексей Александрович. Това беше Доли с децата.
Алексей Александрович не искаше да се срещне с никого в Москва, а най-малко с брата на жена си. Той привдигна шапката си и искаше да отмине, но Степан Аркадич заповяда на кочияша да спре и се затече по снега към него.
— Как не те е грях да не изпратиш да ни съобщят! Отдавна ли си пристигнал? А пък аз вчера бях у Дюсо и гледам на дъската „Каренин“, но не ми мина и през ум, че си ти! — каза Степан Аркадич, като провря глава през прозореца на каретата. — Ако знаех, щях да намина. Колко се радвам, че те виждам! — каза той, като удряше крак о крак, за да отърси снега. — Как не те е грях да не се обадиш! — повтори той.
— Нямах време, много съм зает — сухо отвърна Алексей Александрович.
— Я да отидем при жена ми, тя иска много да те види. Алексей Александрович отви одеялото, под което бяха загънати зиморничавите му крака, слезе от каретата и прекрачи през снега до Даря Александровна.
— Какво е това, Алексей Александрович, защо ни отминавате така? — усмихната попита Доли.
— Бях много зает. Много се радвам, че ви виждам — каза той с тон, който ясно говореше, че е огорчен от това. — Как сте със здравето?
— Ами как е моята мила Ана?
Алексей Александрович промърмори нещо и се накани да си отиде. Но Степан Аркадич го спря.
— Ето какво ще направим утре. Доли, покани го на обед! Ще поканим Кознишев и Песцов, за да го нагостим с московска интелигенция.
— Да, моля ви се, елате — каза Доли, — ще ви чакаме към пет-шест часа, ако искате. Е, как е моята Ана? Колко отдавна…
— Здрава е — намръщен промърмори Алексей Александрович. — Много се радвам! — и той се запъти към каретата си.
— Ще дойдете, нали? — извика Доли.
Алексей Александрович каза нещо, но Доли не можа да го чуе сред шума на минаващите коли.
— Утре ще се отбия при тебе! — извика му Степан Аркадич.
Алексей Александрович седна в каретата и потъна в нея така, че да не вижда нищо и да не го виждат.
— Чудак! — каза Степан Аркадич на жена си и като погледна часовника, направи пред лицето си движение с ръка, с което казваше „довиждане“ на жена си и децата, и напето тръгна по тротоара.
— Стива! Стива! — развика се Доли и се изчерви. Той се обърна.
— Та аз трябва да купя палта на Гриша и Таня. Дай ми пари!
— Нищо, кажи, че аз ще ги платя — и той се скри, като кимна весело с глава на един познат минувач.
VII
На другия ден беше неделя. Степан Аркадич се отби в Болшой театър на репетицията на балета и предаде на Маша Чибисова, хубавичка, новопостъпила по негова протекция балерина, обещаните й тия дни корали и зад кулисите, в дневната тъмнина на театъра, успя да целуне нейното хубавичко, светнало от подаръка лице. Освен предаването на коралите той трябваше да си уреди с нея среща след балета. След като й обясни, че не може да дойде в началото на балета, той обеща да бъде на последното действие и да я отведе да вечерят. От театъра Степан Аркадич се отби в Охотни ряд, сам избра риба и аспержи за обед и дванадесет часа беше вече у Дюсо, дето трябваше да се види с трима души, които за негово щастие бяха в един и същи хотел: с Левин, наскоро пристигнал от чужбина и отседнал тук, с новия си началник, който току-що бе постъпил на тая висока служба и сега бе по ревизия в Москва, и със зет си Каренин, за да може да го заведе непременно на обед.