Ана Каренина
- Автор: Толстой Лев Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Жечев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ана Каренина». Краткое содержание книги:
Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали цели 130 години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. „Ана Каренина“ е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.
В престижната класация на „Обзървър“ — „Стоте най-велики романа на всички времена“, „Ана Каренина“ се нарежда на 27-мо място пред заглавия като „Одисей“, „Портретът на Дориан Грей“, „Великият Гетсби“.
Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Каренина (лиценз [[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|CC-BY-SA 3.0]]) и http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=21289
V
Приемната на знаменития петербургски адвокат бе пълна, когато Алексей Александрович влезе. Три дами: една бабичка, една млада жена и една търговка, и трима господа: единият — банкер немец с пръстен, другият — търговец с брада и третият — сърдит чиновник с вицмундир, с кръст на шията, както изглежда, чакаха отдавна вече. Двама помощници пишеха на масите, като скърцаха с перата си. Писмените принадлежности, на които Алексей Александрович бе голям любител, бяха необикновено хубави. Алексей Александрович не можеше да не забележи това. Единият от помощниците, без да стане, замижал, сърдито се обърна към Алексей Александрович:
— Какво обичате?
— Искам да видя адвоката.
— Адвокатът е зает — строго отвърна помощникът, като посочи с перото си чакащите, и продължи да пише.
— Не може ли да отдели време? — попита Алексей Александрович.
— Той няма свободно време, винаги е зает. Моля, почакайте.
— Тогава направете си труд да му предадете моята картичка — с достойнство каза Алексей Александрович, като видя, че трябва да наруши своето инкогнито.
Помощникът взе картичката му и очевидно без да одобрява съдържанието й, влезе през вратата.
Алексей Александрович по принцип беше привърженик на публичния съд, но поради известни нему висши служебни съображения не одобряваше напълно някои подробности от прилагането му у нас и ги осъждаше, доколкото можеше да осъжда неща, утвърдени отгоре. Целият му живот бе минал в административна дейност и затова, когато не одобряваше нещо, неодобрението му бе смекчено от признаването, че грешките са неизбежни, но че могат да се поправят при всяка работа. В новите съдебни учреждения той не одобряваше условията, при които бе поставена адвокатурата. Но досега той не бе имал работа с адвокатурата и затова не я одобряваше само теоретично: а сега неодобрението му се засили още повече от неприятното впечатление, което получи в приемната на адвоката.
— Ей сега ще излезе — каза помощникът и наистина след две минути на вратата се показа дългата фигура на един стар правист, който бе се съвещавал с адвоката, и на самия адвокат.
Адвокатът беше дребен, набит, плешив човек с черночервеникава брада, светли дълги вежди и полегато чело. Той беше пременен като младоженец, като се почне от връзката и двойната верижка и се стигне до лачените чепици. Лицето му беше умно, селско, а облеклото му — контешко и с лош вкус.
— Заповядайте — обърна се адвокатът към Алексей Александрович. И като се отдръпна мрачно, за да му стори път, той затвори вратата.
— Ще седнете ли? — Той му посочи един стол до писмената маса, отрупана с книжа, и сам седна на председателското място, като наведе глава настрани и почна да потрива малките си ръце с къси пръсти, обрасли с бели косми. И тъкмо се успокои в позата си, над масата прелетя молец. С бързина, която не можеше да се очаква от него, адвокатът разпери ръце, улови молеца и пак зае предишното си положение.
— Преди да започна да говоря по моята работа — каза Алексей Александрович, който учудено проследи с очи движението на адвоката, — длъжен съм да ви кажа, че работата, за която имам да ви говоря, трябва да остане в тайна.
Едва доловима усмивка раздвижи увисналите червеникави мустаци на адвоката.
— Не бих бил адвокат, ако не можех да пазя тайните, които ми са поверени. Но ако искате потвърждение…
Алексей Александрович се взря в лицето му и видя, че сивите умни очи се смеят и сякаш знаят вече всичко.
— Знаете ли моето фамилно име? — продължи Алексей Александрович.
— Познавам ви и зная вашата полезна — той отново улови молец — дейност, както я познава всеки русин — каза адвокатът и се наведе.
Алексей Александрович въздъхна, давайки си кураж. Но след като веднъж беше се решил, той продължи с пискливия си глас, без да се смущава и без да се запъва, като подчертаваше някои думи.
— Имам нещастието — каза Алексей Александрович — да бъда измамен мъж и желая да скъсам законно отношенията си с жена си, сиреч да се разведа, и то така, че синът да не остане при майката.
Сивите очи на адвоката се мъчеха да не се смеят, но играеха от неудържима радост и Алексей Александрович видя, че тук имаше не само радост на човек, получил изгодна поръчка, но и тържество и възторг, имаше един блясък, подобен на оня зловещ блясък, който той бе видял в очите на жена си.
— Вие искате моето съдействие, за да стане разводът, нали?
— Именно, но трябва да ви предупредя, че рискувам да злоупотребя с вниманието ви. Дойдох само да се посъветвам предварително с вас. Аз искам развод, но за мене са важни формите, при които той е възможен. Твърде е възможно, ако тия форми не съвпадат с моите искания, да се откажа от законното си право.