Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Тъй като никой не се засмя, той се оплака:
— Аз да не би да прекъснах нещо важно?
— Разказваме на господата мистерията — отвърна Кастило.
— Докъде сте стигнали?
— Как оставихме семейство Мунц в ранчото — отвърна Кастило. — Разказах им всичко, Джейк. Трябва ни помощта им.
— Намерихте ли някаква логика и последователност в цялата работа, господин Суонсън? — попита Торине.
— Не, полковник, абсолютно нищо. Да не говорим, че ме гризе диво любопитство по какъв начин вашите операции в стил Рамбо са свързани с мюсюлманите, които наблюдаваме денонощно, защото въпросът касаел националната сигурност.
— Кажи им, Джак — нареди Кастило.
— Добре — отвърна Бритън и замълча за миг, за да подреди мислите си. — Знаеш, Фред, че докато бях ченге във Фили, дълго време работих под прикритие в джамията „Ари-Тег“.
— Сигурно е било голям купон — подхвърли агент Дейвис от задната седалка. — Колко време успя да изкараш, преди да те надушат?
— Три години и половина, но те така и не ме надушиха.
— Силно впечатлен съм — отвърна Дейвис, без да крие възхищението си.
— И аз — потвърди Кастило.
— Веднага след като се върнахме от Уругвай — продължи Бритън, — чух, че друго ченге под прикритие в джамията „Ари-Тег“, мой приятел, Сай Филмор, се прецакал — ченгетата го открили да се скита без посока някъде в северната част на Фили и да си говори сам. Няколко дни по-късно научили, че е колега, и го прибрали в психиатрията на болница „Френдс“. Отидох да го видя.
— Той ми разказа, че ААЛГ били купили огромна ферма в окръг Бъкс, под която имало останали още отпреди Революцията железодобивни мини, където складирали храна и вода, за да се покрият, след като детонират атомна бомба с размерите на дипломатическо куфарче във Фили.
— Господи! — възкликна специален агент Дейвис.
— Ти прие ли думите му за чиста монета? — попита сериозно Суонсън. — Звучи ми неправдоподобно.
— Така е, знам — потвърди Бритън. — Така реши и главен инспектор Дъч Крамер, когато разбра. Първо, информацията идваше от Филмор, който от време на време изпада в пълно умопомрачение и дрънка врели-некипели, отделно историята звучеше като измислица. Крамер не съобщил дори на ФБР. Когато разказах на Чарли, и двамата с Макгуайър, предполагам и Исаксън също, решиха да поровят. Затова и вие сте в кюпа.
— Искаш да кажеш, че Джоел е знаел и не ми е казал и дума? — попита възмутен Суонсън. — Той ми надрънка разни дивотии за „денонощно наблюдение“ на онези шантавели и ми каза, че след време ще разбера каква е причината.
— Не си имал право на достъп до тази информация — обясни Кастило.
— Имам няколко разрешителни за достъп до секретна информация — обиди се Суонсън. — Три от четирите са поименни. Джоел го знае много добре.
— Не е имало как да ти каже — отвърна Чарли. — Само двама човека имат право да решат кой да бъде запознат.
Отговорът на подполковника не изненада Суонсън. Той кимна и предположи:
— Директорът на Националното разузнаване и секретарят на Вътрешна безопасност ли?
Кастило поклати глава.
— Президентът и аз.
— Само ти и президентът? Наистина съм впечатлен, подполковник — изви вежди Суонсън. — Значи човек на много високо ниво смята, че заплахата е истинска.
— Посланик Монтвейл приема заплахата за съвсем истинска. Щом огледаме, Джак, заминаваме за Вашингтон. Той иска да говори с теб лично.
— Мама му стара! — възкликна Бритън.
— Това ми напомня… — Кастило се сети за нещо. Посочи радиостанцията под таблото на „Юкона“. — Вързана ли е към комуникационната система на Тайните служби! Говоря за Вашингтон.
Суонсън кимна.
— Искам да съобщя на Монтвейл, че съм тук и че заминаваме за Вашингтон — заедно с Бритън — веднага щом приключим тук. Допълнително ще му съобщя в колко да ни очаква.
Суонсън кимна и натисна ревера си с пръст.
— Тук Пържола — заговори той. — Това чудо работи ли?
Отговорът долетя незабавно:
— Чувам ясно, без смущения.
— Съобщи на Голямото око, че дон Жуан е с мен и — ще намине да се видят — с Англичанчето — по-късно днес.
Допълнително ще съобщя за точното време на пристигане. Потвърди.
— Прието. Ще предам.
Суонсън се обърна към Кастило:
— Готово.
— Благодаря, въпреки че имам чувството, че току-що съм си записал час за зъболекар.
Суонсън се усмихна и попита:
— Кажи, подполковник, мислиш ли, че заплахата е истинска?
— Не — отвърна Кастило. — Говорих с хора, които са запознати с такива бомби, имат доста сведения за руснаците и не мислят, че е възможно да се получи, така че, ако трябва да залагам, ще заложа на тях.