Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Членове на кабинета, като секретар Хол, както той веднъж бе признал на смях пред Кастило, не можели да си позволят да седят бездейни и да чакат пред Овалния кабинет също като прегрешили ученици, привикани в кабинета на директора заради поредната лудория. Това не влияеше никак добре на имиджа им.
Кастило се изненада, че Монтвейл не го накара да чака. Секретарката му — по-точно казано изпълнителната асистентка, всъщност както и да я наричаше — се приближи до кабинета на Монтвейл и отвори вратата в мига, в който те влязоха от коридора.
— Подполковник Кастило и още двама господа са тук — обяви тя.
Кастило не чу отговор, но след секунда секретарят повиши глас:
— Влизайте, господа.
Кастило влезе пръв и усети как рефлексът на Павлов се връща и го подтиква изключително успешно да козирува и изреве: „Подполковник Кастило се явява по ваша заповед, господине!“
— Добър ден, господин посланик — поздрави Кастило.
— Здрасти, Чарли — отвърна Монтвейл.
Кимна на Торине.
— Как сте, полковник?
След това погледна Бритън.
— Много добре — подхвърли с усмивка той. — Розово, жълто и синьо се връзват. Само че хората не си представят подобно облекло, когато се каже агент от Тайните служби.
— Аз наблягам на тайното в Тайните служби, господин посланик — обясни Бритън.
— По скалата от едно до десет, Бритън — продължи сериозно Монтвейл, — какви са шансовете във Филаделфия да бъде детонирана атомна бомба?
— Нула цяло нула нула едно, господин Посланик — отвърна без капка колебание Бритън.
— Този отговор ми се струва заучен.
— Очаквах подобен въпрос, господин посланик.
— Подполковник Кастило ли те предупреди да очакваш подобен въпрос?
— Не. Но не предполагах, че искате да ме видите, за да обсъдим начина ми на обличане.
— Сега вече ми е ясно защо подполковник Кастило те харесва — отвърна Монтвейл. — Ти си точно толкова наперен всезнайко, колкото е и той. Искам да помоля двама ви с полковник Торине да излезете за малко. Може би няма да е съвсем за малко, но се налага да поговоря насаме с подполковника. Кажете на Джоан да не ме свързва с никого, освен с президента, и да ви направи кафе.
— Добре, господине — отвърна Бритън. — Благодаря.
— Благодаря, господин посланик — обади се и Торине, обърна се и последва Джак навън.
Монтвейл изчака да затворят вратата.
— Чарли, надявам се, разбираш колко много зависи от твоята преценка и преценката на Бритън относно заплахата от САБД.
— Поговорих с някои хора, господине. Оказва се, че…
Монтвейл вдигна ръка като регулировчик, за да го накара да замълчи.
— Изчакай до брифинга — нареди той.
— Мислех, че това е брифингът — учуди се той.
— Точно сега трябва да поговорим за любовното ти гнезденце в „Мейфлауър“, което струва по хиляда и сто долара на вечер — надигна глас Монтвейл.
— Какво за него, господине?
— Така го нарича репортерът от „Уошингтън Поуст“ К. Хари Уилан-младши, носител на награда „Пулицър“. Не. Онова, което Хари е казал, когато се е обадил на секретар Хол и му е признал, че има намерение да намекне някои неща в материала си и за да е честен, искал да чуе и неговата версия, преди да публикува статията, било, че се намира в мотел „Моника Люински“. — Той замълча и се усмихна хищно. — Той умее да се изразява доста цветисто.
— За какви намеци става въпрос?
— Че офицер от Разузнавателното управление към МО на САЩ, който се казвал Кастило, пилее парите на данъкоплатците в „Мейфлауър“ и къде ли не другаде по света.
„Мама му стара!“
— Това пък откъде се взе? Никога не съм имал нищо общо с РУ към МО.
— Я си помисли — нареди Монтвейл — и ми кажи кое е първото име, които ти идва наум?
Три секунди по-късно Кастило каза:
— Госпожа Патриша Дейвис Уилсън.
Монтвейл кимна.
— Дяволите да я вземат!
— Казват, че разгневената жена и мълчанието са несъвместими понятия. Защо не си го запишеш и не си го припомниш следващия път, когато плътските желания те накарат да забравиш какво е предпазливост и по отношение на кариерата ти, и на мисията, възложена от президента.
— Следващия път ли? Какъв следващ път? Това е краят. Проблемът е как да опазим мисията да не потъне с мен. С мен е свършено. Единственото, на което се надявам, е да ми позволят да се оттегля с достойнство в името на добрата ми служба досега и да се покрия някъде, преди въпросният репортер да ме открие. Щом напусна, няма дори да ми се налага да разговарям с този тип — ако все пак успее да ме намери — а ми се струва, че няма начин да успее. От армията спокойно могат да кажат, че отдавна вече им е известно, че въпросният офицер с любовното гнезденце си е подал оставката и нямат никаква представа къде се намира бившият подполковник Кастило. И между другото, никога не съм работил за Разузнавателното управление към МО. — Той замълча за секунда. — Генерал Нейлър знае ли?