Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
След края на мача Големия Джим сграбчи треньора Удхед за яката.
— Ако това момиче не влезе в отбора следващата година, значи си луд!
— Не съм луд — беше отвърнал треньорът.
Хана започна бляскаво и завърши още по-бляскаво, постигайки феноменални успехи, за които феновете на „Дивите котки“ щяха да говорят години напред (равносметката: средно по 27.6 точки на мач). Момичето можеше да отбележи три точки буквално когато и откъдето си поискаше, ала на Големия Джим най-много му харесваше да я гледа как пробива противниковата защита и се хвърля към коша — дребничкото ѝ, наподобяващо муцунка на мопс лице е изопнато до краен предел от концентрация, пламтящите ѝ черни очи сякаш изгарят играчите на съперника, а прибраната ѝ на опашка коса стърчи над главата ѝ като вдигнат среден пръст. Градският съветник на Честърс Мил и търговец на стари коли се беше влюбил.
В мачовете от шампионата през 2004 „Дивите котки“ водеха пред „Ракетите“ на Касъл Рок с десет точки, когато Хана бе изкарана от играта заради нарушение. За късмет на „Котките“ до края на срещата оставаше съвсем малко време. Те спечелиха с разлика от една точка. От общо осемдесет и шест точки, отбелязани от тях, шейсет и три бяха заслуга на Хана Комптън. Тази пролет заядливият ѝ баща седна зад волана на чисто нов кадилак, продаден му от Рени с четирийсетпроцентно намаление. Въпреки че не се занимаваше с нови коли, винаги когато си поискаше, можеше да „забърше някоя от автовоза“.
Сега, докато розовите дири в небето избледняваха (а „проблемните му деца“ чакаха притеснени отвън да ги повика), Големия Джим седеше в кабинета на Питър Рандолф и си припомняше този приказен, легендарен, почти нереален баскетболен мач. Особено първите осем минути от второто полувреме, които започнаха с осем точки преднина за „Ракетите“ от Касъл Рок.
Тогава Хана бе поела контрол над играта с онази брутална целеустременост, с която Йосиф Сталин бе завзел властта над Русия. Очите ѝ искряха (все едно се бяха концентрирали върху някаква баскетболна Нирвана отвъд възприятията на обикновените смъртни), а лицето ѝ бе изкривено в демонична гримаса, която сякаш казваше: „Аз съм по-добра от теб, аз съм най-добрата, разкарай се от пътя ми, или ще те прегазя!“ Всички хвърляния на Хана към коша през тези осем минути попаднаха в целта, включително и един абсурден изстрел от средата на терена, който тя отправи само защото бе объркала стъпките си и трябваше да се отърве от топката, за да не ѝ отсъдят нарушение за травелинг34.
Имаше различни изрази за подобна игра, най-използваните от които навярно бяха „да бъдеш в зоната“ и „да влезеш в крачка“. Любимият на Големия Джим обаче беше „да го напипаш“ — като в израза: „Да, тя определено го е напипала.“ Сякаш играта имаше някакъв божествен скрит пласт, недоловим за възприятията на обикновените играчи (макар че понякога дори обикновените играчи го напипваха) — пласт, който можеше да бъде докоснат в някои специални нощи; нещо като ефирните драперии, украсяващи стените в залите на Валхала.
Хана Комптън така и не премина в отбора на третокурсничките; шампионатът от 2004 година се оказа последният в живота ѝ. Това лято баща ѝ за пореден път бе карал пиян и предизвика катастрофа, в която загинаха той, съпругата му и трите им дъщери. Връщаха се от „Браунис“ в Таркърс Мил, където бяха отишли за сладоледено фрапе. И купеният на безценица кадилак се беше превърнал в техен ковчег.
Новината за катастрофата се появи на първите страници във всички вестници на Западен Мейн, а Джулия Шамуей отпечата съответния брой на „Демократ“ с черна рамка на всяка страница. Големия Джим обаче не беше опечален. Според него Хана изобщо не би се представила добре в първенството на третокурсничките — там момичетата бяха по-едри и навярно през повечето време щеше да седи на резервната скамейка. А тя никога не би го преживяла. Омразата ѝ трябваше постоянно да бъде захранвана от действия на терена. Големия Джим добре го знаеше. И прекрасно го разбираше. Това бе основната причина да не иска да напусне Честърс Мил. Да, насред широкия свят вероятно би правил повече пари, ала парите бяха просто бирата на живота му. Властта обаче… властта бе шампанското.
И докато в спокойни времена управлението на града си беше сладко занимание, в кризисни периоди като сегашния то ставаше още по-сладко. В такива дни можеш да летиш на крилете на интуицията си, без да се притесняваш, че нещо ще се прецака, защото просто няма начин нещо да се прецака. Можеш да разчетеш намеренията на противниковата защита още преди тази защита да предприеме действия срещу теб, и всеки твой изстрел към коша бележи точка. Както се казва, вече си го напипал, а няма по-добър момент това да се случи от мач за шампионата.