Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
Това бе неговият шампионат и всичко, което се случваше, работеше в негова полза. Съветникът имаше чувството — и не просто чувството, а абсолютната вяра, — че нищо не може да се обърка по време на този феноменален тур; дори онези неща, които му изглеждаха като препятствия, щяха да се превърнат в благоприятни възможности. (Също като онзи отчаян изстрел на Хана от средата на терена, който бе изправил цялата зала в Дери на крака — феновете на „Котките“ ликуваха, а привържениците на „Ракетите“ не можеха да повярват на очите си.)
Беше го напипал. Ето защо не се чувстваше изморен, макар че трябваше да бъде смазан от изтощение. Ето защо не се тревожеше за Младши, въпреки влудяващата напрегнатост и потайност на младежа. Ето защо не се тревожеше и за Дейл Барбара, и за досадната му свита от приятели, сред които изпъкваше кучката от вестника. Ето защо, когато Питър Рандолф и Анди Сандърс го изгледаха угрижено, Големия Джим само се усмихна. Можеше да си го позволи. Беше го напипал.
— Да затворим супермаркета? — смая се Анди. — Така няма ли да разбуним духовете, Голям Джим?
— Супермаркета плюс бензиностанцията — уточни Рени, без да спира да се усмихва. — За „Браунис“ няма смисъл да се тревожим, вече е затворено. Което е чудесно, защото нямаме никаква нужда от подобна порочна клоака. — Можеше и да добави: „Където продават мръснишки списания“, ала се въздържа.
— Джим, в супермаркета все още има достатъчно провизии — обади се Рандолф. — Днес следобед разговарях с Джак Кейл. Месо почти не е останало, но от всичко друго има, и то в съвсем прилични количества.
— Не се и съмнявам — кимна Големия Джим. — Разбирам от запасяване, както и Кейл, естествено. Нали е евреин, все пак!
— Ами… просто казвам, че всичко досега върви гладко, защото хората вече са заредили добре килерите си. — Лицето му се озари. — Според мен първо да ограничим работното време на супермаркета. Мисля, че без проблеми ще убедим Джак да го направи. Вероятно и той самият вече го обмисля…
Големия Джим поклати глава, продължавайки да се усмихва. Ето още един пример за това как всичко се нарежда в твоя полза, когато си го напипал. Дюк Пъркинс навярно би казал, че е грешка градът да се излага на допълнителен стрес, особено след тази вечер на обезпокоителни небесни явления. Дюк обаче беше мъртъв и за Рени смъртта му беше не просто улеснение, а направо подарък от съдбата.
— Затваряме ги — повтори. — И двата. Точка по въпроса. И когато ги отворим отново, ние ще сме тези, които ще раздават провизиите. Така запасите ще ни послужат за по-дълго време, а и разпределението сред хората ще бъде далеч по-справедливо. На събранието в четвъртък ще обявя плана за разпределението на дажбите. — Той направи кратка пауза. — Ако Куполът все още е на мястото си, разбира се.
— Не съм сигурен дали имаме правомощията да затваряме частния бизнес на хората, Голям Джим… — измънка колебливо Анди.
— В кризисна ситуация като тази не само че имаме тези правомощия, но и сме длъжни да ги упражняваме. — И той потупа Пит Рандолф по гърба. Шерифът не го очакваше и изохка сепнато. — Това е нашата отговорност пред хората.
— Ами ако сред хората настане паника? — намръщи се Анди.
— Такива са рисковете на управлението — разпери ръце Големия Джим. — Когато сриташ котило плъхове, те се разбягват на всички страни. Ако кризата не приключи скоро, може да се наложи да увеличим още малко личния състав на полицията. Да, това е един от вариантите.
Рандолф го изгледа учудено.
— В момента имаме двайсет полицаи — каза той. — Заедно със… — и той кимна към вратата.
— Знам — отвърна Рени. — И като стана въпрос за тези младежи, извикай ги вътре, шерифе, за да свършим с тази работа и да ги пуснем да се приберат по домовете си. Мисля, че заслужават малко почивка след този толкова натоварен за тях ден.
„А ако са се изнервили, още по-добре — помисли си той. — Заслужават си го, след като не могат да държат дръжките си в гащите.“
2.
Франк, Картър, Мел и Джорджия пристъпиха бавно напред като подсъдими в съдебна зала. Напрегнатите им лица изразяваха бунт и непокорство, ала ако можеше да ги зърне отнякъде, Хана Комптън най-вероятно би се изсмяла. Главите им бяха сведени и очите им бяха вперени в обувките им. За Големия Джим бе повече от ясно, че очакваха да бъдат уволнени или даже нещо по-лошо, което идеално го устройваше. От собствен опит знаеше, че няма по-лесна и приятна за работа емоция от страха.