Под купола 1 част

Ейдън беше казал и нещо друго по време на пророческото си бълнуване: „Всички ги гледат“. Това също се сбъдна — точно в девет и половина на тази понеделнишка вечер, когато метеоритният дъжд бе в разгара си, жителите на Честърс Мил наблюдаваха феноменалното явление.

Новината се разпространяваше с мобилни телефони, есемеси и електронни писма, но главно по изпитания старомоден начин — от уста на уста. До десет без петнайсет главната улица вече гъмжеше от хора, които наблюдаваха шоуто на безмълвните фойерверки. Повечето зрители също мълчаха. Неколцина плачеха. Лео Лемойн, предан член на Църквата на Христа, Светия изкупител на покойния пастор Лестър Когинс се развика, че е дошъл Апокалипсисът, че вижда Четиримата конници в небето, че скоро ще започне Възнесението и така нататък, и така нататък. Сам Вердро Мърляча (който бе освободен този следобед и отново бе на улицата, по-трезвен от всякога и поради тази причина тройно по-кисел) каза на Лео, че ако не спре да дрънка за Аполайнипсиса, такъв ще му зашлеви, че ще види двойно повече звезди. Руп Либи от полицейското управление пък им изръмжа и двамата да си затварят устите и да спрат да плашат народа, докато потупваше многозначително пистолета си. Сякаш народът вече не бе наплашен достатъчно. Уилоу и Томи Андерсън стояха на паркинга пред „Дипърс“ и Уилоу хлипаше, притиснала чело в рамото на мъжа си. Роуз Туичъл беше до Ансън Уийлър пред „Дивата роза“; и двамата бяха все още с престилките си и се бяха прегърнали. Нори Калвърт и Бени Дрейк бяха с родителите си и когато пръстите на Нори потърсиха ръката на Бени, той ги улови с такова вълнение, че на мига забрави за розовите звезди. Джак Кейл, настоящият управител на „Фуд Сити“, стоеше на паркинга пред супермаркета. Късно този следобед той бе позвънил на Ърни Калвърт, предишния управител, с молба да му помогне да направят инвентаризация на ръка на всички стоки в магазина. Двамата се захванаха здраво за работа, надявайки се да приключат до полунощ, когато бяха сепнати от стеклия се на главната улица народ. Сега стояха рамо до рамо и наблюдаваха розовия звезден дъжд. Стюарт и Фърналд Бауи бяха излезли пред приемната на погребалното си бюро и гледаха нагоре. Хенри Морисън и Джаки Уетингтън се намираха точно срещу тях от другата страна на улицата, заедно с Чаз Бендър, учител по история в гимназията. „Това е просто метеоритен дъжд, наблюдаван през пелената на екологичното замърсяване“ — каза Чаз на Джаки и Хенри… ала въпреки това звучеше изплашен не на шега.