Под купола 1 част

— Да ни покаже бобъра си, нали се сещате? — допълни Мел с широка, леко отнесена усмивка.

Големия Джим се намръщи и благодари, че Андрея Гринъл не беше тук. Наркоманка или не, веднага щеше да реагира на подобно скандално изявление от страна на служител на реда.

— Покани ни един по един в спалнята — продължи Франки. — Знам, че от наша страна не беше разумно да постъпваме така, но как можехме да се въздържим, когато ни се предложи доброволно?

— Сигурен съм, че така е направила — изсумтя шерифът. — На това момиче му се носи доста лоша слава. Както и на съпруга ѝ, между впрочем. Не забелязахте ли някакви наркотици там?

— Не, сър — отвърнаха четиримата в един глас.

— И не сте я наранявали? — попита Големия Джим. — Понеже, доколкото разбрах, тя твърди, че била удряна и малтретирана…

— Никой от нас не я е наранявал — обади се Картър. — Мога ли да кажа какво според мен се е случило?

Големия Джим плесна одобрително с ръце. Започваше да си мисли, че господин Тибодо определено има политически заложби.

— Най-вероятно е паднала, след като си тръгнахме. И то не само веднъж. Беше доста пияна. От агенцията за закрила на децата би трябвало да ѝ отнемат това хлапе, преди да го е убила.

Никой не обърна внимание на последното му изречение. В настоящата ситуация офисът на Агенцията за закрила на децата в Касъл Рок спокойно можеше да се намира и на луната.

— Значи, доколкото виждам, сте чисти — обобщи Големия Джим.

— Като сълза — отвърна Франк.

— Е, май всички сме доволни — заяви Рени и ги огледа. — Вие доволни ли сте, господа?

Анди и Рандолф кимнаха. На лицата им бе изписано облекчение.

— Добре — усмихна се Големия Джим. — Днешният ден беше дълъг и преизпълнен със събития, ето защо си мисля, че всички имаме нужда от малко почивка. Най-вече вие, младите полицаи, защото утре дежурството ви започва в седем сутринта. Супермаркетът и бензиностанцията ще бъдат затворени за неопределено време, докато кризисната ситуация не бъде разрешена. Ето защо шериф Рандолф реши вие да охранявате супермаркета, в случай че хората там не приемат с любезно разбиране новия ред на нещата. Ще се справите ли, господин Тибодо? С вашата… вашата военна рана?

Картър раздвижи ръката си.

— Нищо ми няма. Кучето не е разкъсало сухожилие.

— Можем да пратим и Фред Дентън с тях — предложи Рандолф, давайки и своя принос към идеята, чийто автор всъщност бе Големия Джим. — Мисля, че Уетингтън и Морисън ще могат да се справят сами на бензиностанцията.

— Джим — прокашля се Анди, — според мен трябва да изпратим по-опитните полицаи пред супермаркета, а новите им колеги на по-малкия обект…

— Не мисля така — отвърна Рени. Лицето му сияеше. Беше го напипал. — Точно тези младежи ни трябват пред супермаркета. Точно те и никой друг. А, и още нещо. Едно птиченце ми каза, че някои от вас, мили младежи, носят оръжия в колите си, а двама дори са размахвали патлаци, докато са патрулирали пеша…