Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Yusuf Khalifa #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856602
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор
— Път на дамите.
Тя се поколеба, защото забеляза колко се бяха разширили зениците му. Внезапно разбра, че каквото и да беше замислял през последните дни, развръзката наближаваше. Взе лоста, остави фенера си и пристъпи към сандъка.
— Моментът на истината — заяви и се насили да се усмихне.
— О, да — прошепна Бен Рои.
Задният ляв ъгъл на сандъка беше повреден, дървото беше нацепено и наранено. Лейла заобиколи сандъка, пъхна лоста в дупката и насили капака. Беше добре закован и й струваше доста усилия.
— Галия — каза Бен Рои.
— Моля?
— Казваше се Галия.
Тя напъха лоста малко по-навътре и го налегна с цялата си тежест.
— Кой се е казвал така?
— В моя хол. Снимката. На жената. Попита ме коя е тя. Казваше се Галия.
Тя го погледна. Какво й говореше, по дяволите?
— Добре — отвърна.
— Годеницата ми.
Капакът започна да поддава, гвоздеите скърцаха и стенеха, докато един по един излизаха от дървото. Тя мина от другата страна на сандъка и се озова с гръб към Бен Рои.
Продължи да напъва с лоста. Зад нея израелецът започна да премята фенера от едната си ръка в другата, без да откъсва очи от гърба й.
— Щяхме да се женим.
Оставаха само още няколко гвоздея. Изпод капака се виждаше пласт жълтеникава слама.
— На Тивериадското езеро. По изгрев-слънце. Там е прекрасно по това време на деня.
Лейла го погледна през рамо — защо, по дяволите, й говореше това? — след което се обърна отново към сандъка.
— Какво е станало? — попита. — Заряза ли те?
Фенерът остана в дясната ръка на Бен Рои.
— Уби я бомба.
Раменете на Лейла се напрегнаха.
— Седмица преди да се оженим. В Йерусалим. Площад „Хагар“. Ал Мулатам.
Чу се силно скърцане и последният гвоздей изскочи, капакът отскочи назад и шумно падна на пода. Тя почти не го забеляза. „Господи — мислеше си, — ето за какво било всичко. Убили шибаната му годеница. А сега…“
Усети как Бен Рои се приближава и вдига ръка. С бесен отчаян прилив на енергия се завъртя, замахна с лоста, опита се да го отблъсне и да се предпази. Но той беше подготвен за реакцията й, парира замаха и я удари странично по лицето с дръжката на фенера си. Лейла падна на пода.
— Повярвай ми — изрече задавена, зашеметена, объркана, когато усети коленете му върху гърба си. — Не съм…
Усети как отваря ципа на раницата й, ръката му напипва нещо вътре, след което дланта му я сграби под брадичката и вдигна главата й нагоре. Ръмжеше като животно.
— Аз се парфюмирам с „Манио“, мръсна арабска убийцо! — изплю той. — Разбираш ли? Аз си слагам „Манио“! А сега ми кажи къде е той. Казвай! Казвай, иначе ще ти строша шибания врат!
В крайна сметка изкачването до мината се оказа не чак толкова тежко, колкото Халифа си представяше, въпреки че беше трудно, особено последната отсечка, когато краката и ръцете му измръзнаха сериозно. Проправената от Бен Рои и Лейла пъртина го улесни. На всеки неколкостотин метра спираше да запали намачканите карти, документи, факсове и всякакви други хартии и да разтрива ръцете си над бързо изгарящия огън. Не че успяваше да се стопли, но поне не измръзна до смърт.
На върха, на края на гората спря за малко, за да си почине. Наоколо не се чуваше нищо друго, освен собственото му дишане и лекото проскърцване на замръзналите клони. Закрачи отново към мината. Докато прекосяваше откритото пространство пред входа, чу някакъв шум, нещо като приглушено боботене, толкова слабо, че отначало се усъмни, но с приближаването към мината то се усили все повече. Когато стигна до входа, вече беше ясно, че е далечно, но напълно отчетливо боботене на генератор.
Влезе в шахтата, спря и се ослуша. Шумът определено идваше отвътре, въпреки че не беше сигурен точно от коя посока. Проточи врат и премигна в мрака, но освен едва видимите в лунната светлина откъм входа част от стена и под точно пред него, не видя нищо друго, освен кадифена непробиваема чернота. Щракна запалката си, вдигна я пред себе си и тръгна по коридора. С всяка крачка шумът на генератора ставаше все по-отчетлив, а сърцето му биеше все по-лудо.