Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Кат седеше от другата му страна и придържаше с две ръце слушалките на главата си. Отказала беше да се прибере у дома. Искаше да разбере със сигурност. Очите й бяха зачервени и подути, но мъката и страхът сякаш изостряха още повече концентрацията й. Надеждата, колкото и да беше малка, я крепеше. Надеждата, че по някакво чудо Монк все пак е оцелял.
— Сър — каза техникът и посочи друг екран. Там имаше карта на централното камбоджанско плато. С голямо езеро в центъра. Малка мигаща точка бележеше движението на „Морска стрела“.
Допреди миг хидропланът обикаляше близо до брега на езерото, а сега се отдалечаваше от него.
— Къде отиват? — попита Пейнтър. Изчака още малко, за да стане ясна траекторията. После продължи с пръст мислената линия. Водеше право към Ангкор. „Какви ги вършат?“ Движение при вратата привлече погледа му. Секретарят му, Брант, влетя в стаята и инвалидният му стол наби спирачки и изскърца пронизително върху балатума.
Директор Кроу, опитах се да се свържа с вас — каза задъхано той. — Но не можах. Реших, че още сте в конферентна връзка с Австралия. Пейнтър кимна. Така беше. Брант грабна лист от факс, който лежеше смачкан в скута му, и го подаде на Пейнтър.
Пейнтър го взе и плъзна бърз поглед по редовете, после го изчете по-внимателно. „Мили Боже…“ Тръгна към вратата, като заобиколи Брант. На прага спря и се обърна. — Кат?
— Върви. Аз ще имам грижата.
Пейнтър хвърли последен поглед на екрана с картата на Камбоджа и малката светлинка, която пълзеше към Ангкор. „Лиза, дано знаеш какво правиш“. Излезе от стаята и хукна към кабинета си. Поне засега Лиза трябваше да разчита само на себе си.
10:25
Ангкор
— Дръжте се! — предупреди ги Райдър, макар от неговата уста да прозвуча повече като боен вик.
Лиза стисна здраво страничните облегалки на седалката.
Гигантските черни кули на Ангкор Ват се издигаха като разкривен кошер в небето пред тях. Ала не към забележителния храм се бяха отправили те.
Райдър поведе „Морска стрела“ към ивица зеленикава вода встрани от комплекса. Крепостният ров на Ангкор Ват. За разлика от рова на Ангкор Том, в този още имаше вода. Дълъг беше четири мили, по една миля от всяка страна на комплекса. Единственият проблем…
— Мост! — изпищя Лиза.
— Така ли му викащ на това? — изкоментира саркастично Райдър. Стискаше пура между зъбите си. Издуха струя дим от ъгълчето на устата си.
Беше единствената му пура и си я беше пазил за спешни ситуации като тази. Както беше казал, преди да я запали: „Дори и осъденият на смърт има право на последна цигара“.
Милиардерът се носеше над рова, като коригира леко височината, колкото да минат над моста.
Лиза затаи дъх. Туристите долу се юрнаха като подплашени гъски.
След миг мостът остана зад тях и Райдър снижи „Морска стрела“ до самата вода. Летящата лодка се плъзна по нея и вдигна високо ветрило зад себе си. После потъна още малко и от самолет се превърна в лодка. Ала все още се движеха твърде бързо. Твърде бързо, за да вземат завоя.
Пръстената стена на рова се приближаваше стремглаво.
Райдър дръпна някаква ръчка в пода.
— На това му се вика завой на Хамилтън! Дръжте се здраво! Издуха нова струя дим от пурата и завъртя кормилото. „Морска стрела“ се завъртя като на лед, на пълни сто и осемдесет градуса. Кърмата се озова на мястото на носа. Двата двигателя изреваха, когато тягата им се опита да надвие инерцията. Лодката забави осезаемо скоростта си.
Лиза се сви, защото по всичко личеше, че все пак ще се блъснат в стената.
Вместо това Райдър завъртя отново кормилото и лодката се плъзна странично, вдигна висока вълна, удари се леко в насипа и спря.
Райдър издуха кълбо дим и изключи двигателите.
— Боже, голям кеф беше, направо думи нямам.
Лиза моментално разкопча колана си и се прехвърли при Сюзан.
— Побързай — прошепна Сюзан и понечи да разкопчае своя. Лиза й помогна, докато Райдър отваряше люка.
— Знаеш ли какво трябва да направиш? — попита го Лиза, докато газеха през плитката вода към насипа.