Кодекс 632 [bg]

— Enjoy the ride26 — възкликна с усмивка.

Лимузината потегли и Томаш реши да се полюбува на града; Ню Йорк, който сега се разкриваше пред очите му, бе изпълнен с трескаво оживление. Изкачиха се по Лексингтън Авеню и завиха наляво, минавайки през „Рекит Клъб“, чиято фасада в ренесансов дворцов стил го изненада. Стигнаха до Медисън; кадилакът се включи в натоварения трафик по широкия булевард и измина няколко пресечки, докато приближи сградата на „Сони“, разпознаваема отдалеч по своя фронтон в стил Чипъндейл, където намали и спря в съседната пресечка.

— The office is here27 — съобщи шофьорът, сочейки към входа на един небостъргач. — Mister Moliarti is expecting you28.

Томаш слезе и огледа сградата. Четиридесететажното здание представляваше изящна кула от сиво-зеленикав полиран гранит с модерни, почти аеродинамични линии. Леден вятър бръсна тротоара, в същия миг Томаш видя как един добре облечен мъж излезе от сградата и тръгна към него.

— Професор Нороня?

Томаш разпозна португалския с бразилско-американско произношение на събеседника си по телефона.

— Добро утро.

— Добро утро, професоре. Аз съм Нелсън Молиарти, от Американ Хистьри Фаундейшън. Приятно ми е да се запознаем.

— Удоволствието е изцяло мое.

Стиснаха си ръцете. Молиарти беше нисък и слаб, с посивели къдрави коси; приличаше на хищна птица с малки очи и тънък крив нос като островърха кука.

— Добре дошли — каза домакинът.

— Благодаря — отвърна Томаш. Огледа се. — Здрав студ, нали?

— Какво казахте?

— Студено е.

— Да, наистина, много е студено. — Кимна му. — Елате, да влезем.

Направиха няколко крачки и се скриха в топлия подслон на модерната сграда. Томаш се възхити на фоайето от мрамор, украсено с необикновена скулптура — гранитен блок, окачен над стоманен резервоар, от който се стичаше струйка вода. Молиарти видя, че съзерцава скулптурата и се усмихна.

— Любопитно, нали? Направена е от американски скулптор.

— Интересно.

— Елате, нашият офис е на двадесет и третия етаж.

Асансьорът се движеше с невероятна скорост; вратите се отвориха след секунди и двамата се оказаха на етажа на фондацията. Външната врата беше направена от матово стъкло, обковано с лъскава стомана, с логото на институцията, гравирано в горната част. Кралски орел крепеше в ноктите си маслинова клонка и лента с надпис на латински: Hos successus alit: possunt, quia posse videntur. Под девиза бяха изписани инициалите AHF.