Кодекс 632 [bg]

— Вие сте на Таймс Скуеър?

— Да.

— Сега?

— Да, тук съм.

— Не замръзвате ли в този студ? Шофьорът с вас ли е?

— Не, освободих го.

— А как стигнахте до Таймс Скуеър?

— Пеш.

— Господи! Пет градуса под нулата е. Чух да казват по телевизията, че при този вятър температурата се усеща като минус петнадесет градуса. Надявам се, че поне сте топло облечен…

— Ммм… горе-долу.

Молиарти укорително цъкна с език.

— Трябва да се грижите по-добре за себе си. Ако почувствате необходимост, само ми позвънете и ще изпратя шофьора да ви вземе. Имате телефона ми, нали?

— Предполагам, че е вече в паметта на телефона ми.

— Добре. Ако се наложи, позвънете ми, моля!

— Предполагам, че няма да се наложи. Ще взема такси.

— Както предпочитате. Обаждам се само за да ви кажа добре дошли в Ню Йорк и да ви съобщя, че ще се видим утре в девет в нашия офис. Шофьорът ще ви чака в осем и половина във фоайето на Парк Авеню. Офисът не е далеч от хотела, но нали знаете, сутрин движението е истински hell15.

— Не се безпокойте. Ще се видим утре.

— Разбира се. До утре.

Когато посегна да прибере мобилния телефон в джоба, разбра, че пръстите му са изгубили чувствителността си; ръката му бе замръзнала и не се подчиняваше на командите на мозъка; беше изтръпнала, далечна, чужда. Мушна я дълбоко в джоба на панталоните, отчаяно търсейки топлина, но не усети подобрение. Осъзна, че трябва незабавно да се махне от улицата. Видя вратата на един ресторант и я блъсна стремително, дори грубо; влезе и с облекчение почувства как го лъхна топлината на заведението, като човек, получил опрощение след заплахата на ада; заразтрива ръце с настървение, в опит да възстанови кръвообращението, докато почувства накрая как пръстите му възвръщат чувствителността си.

— Саn i help you16 — попита сервитьорът, младо и усмихнато момче.

Томаш даде да се разбере, че ще се справи сам с проблема, и седна до прозореца; от мястото му се разкриваше гледка към оживеното движение по Таймс Скуеър, което представляваше истински спектакъл. Сервитьорът му подаде менюто и той разбра, че е попаднал в мексикански ресторант. След като доби представа какво предлага заведението, Томаш си поръча enchiladas17 с кашкавал и телешко и коктейл „Маргарита“. Когато младежът се отдръпна, потопи хрупкавите nachos18 в доматен сос с лук, пийна пикантния аперитив и се облегна на стола да се полюбува на гледката. Явно не можеше да си позволи да скита из града, нямаше избор; след вечерята щеше да вземе такси и да се върне в хотелския уют.