Смъртта като изкуство

Наблизо намерили бухалката, с която бил ударен Богомолов, в контейнер за боклук. Била цялата вмирисана на нещо, по нея имало и доста полепнала мръсотия, но въпреки това експертите обещали да направят каквото могат. Най-важното, на което се надявало следствието, били микровлакната от дрехите на престъпника, до които със сигурност се била докосвала бухалката, а на потно-мастни следи, да не говорим за годни за идентифициране отпечатъци от пръсти, едва ли биха могли да се надяват. Есен е, ноември е, студено е, така че човекът, който е държал бухалката, със сигурност е бил с ръкавици. Можеше и да им провърви, ако престъпникът все пак е държал бухалката и с голи ръце. Но за резултатите от експертизата тепърва трябваше да почакат.

Версията, че е възможно да са се опитали да убият Богомолов заради наследство, също не издържала на критика. Лев Алексеевич имал майка, съпруга Елена, а също и дъщеря от първия брак Ксения, деветнайсетгодишна, но нямал кой знае какви средства, на които биха могли да разчитат наследниците. Живеел повече от скромно, в мизерно едностайно жилище в девететажен панелен блок, а всички пари, които получавал като хонорари за постановките, харчел, за да изглежда солидно в очите на околните, тоест за дрехи, часовници и хубави обувки. Дори автомобилът му бил съвсем посредствен, за по-скъп парите не му стигали. Така че наследството на Богомолов се измервало само с един евтин апартамент, заради който нямало никакъв смисъл да го убиват: собственик била съпругата Елена, а Богомолов нямал нищо друго — нито недвижими имоти, нито сметки в банки.