Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Слушам — отвърна полицаят и се отдалечи.
Лойд се отдели от останалите и се доближи още до постройката. Пожарникарите вече овладяваха стихията — пламъкът и димът намаляваха. Той подмина колите и се доближи до един прозорец. Сякаш не беше много опасно, пък и любопитството му надделя над инстинкта за самосъхранение — както обикновено. Надникна през прозореца и разбра, че щетите бяха много големи — стени и тавани се бяха превърнали в купчини отломки. Освен пожарникарите видя и хора в цивилни дрехи — вероятно служители на парламента, които правеха оценка на щетите. Лойд отиде до входа и се качи по стъпалата. Полицаите поставяха кордона и точно тогава два черни автомобила Мерцедес изреваха и спряха. Лойд наблюдаваше сцената с интерес. От втората кола изскокна мъж в светъл тренчкот и черна мека шапка. Под носа му чернееха тесни мустачки. Лойд разбра, че вижда новия канцлер Адолф Хитлер. Той бе следван от по-висок мъж в черната униформа на Шуцщафел — СС, личната му охрана. След тях докуцука министърът на пропагандата, антисемитът Йозеф Гьобелс. Лойд ги разпозна от снимките във вестниците и бе тъй хипнотизиран от факта, че ги вижда отблизо, че забрави да се ужаси. Хитлер вземаше по две стъпала наведнъж право към Лойд. Той пък импулсивно тласна голямата врата и я задържа широко отворена за канцлера. Хитлер му кимна и влезе, следван от антуража си. Лойд тръгна след тях. Никой не му говореше. Изглежда хората на Хитлер го вземаха за човек от Райхстага. Миришеше противно на мокра пепел. Канцлерът и обкръжението му стъпваха върху овъглени греди и маркучи и газеха из локви от мръсотия. В приемната зала стоеше Херман Гьоринг — палто от камилска вълна обгръщаше огромното му шкембе, а шапката му бе вдигната нагоре, както ги носеха в Потсдам. „Ето този човек назначава нацисти в полицията“ — припомни си Лойд разговора в ресторанта.
Щом видя Хитлер, Гьоринг извика:
— Това е началото на комунистическото въстание! Сега ще нанесат удара си! Не бива да губим и минута! Лойд се почувства някак странно, като че ли бе зрител в театър и могъщите мъже пред погледа му не са истински, а са артисти.
Хитлер позираше още повече от Гьоринг.
— Сега вече няма да има милост! — изкрещя той. Звучеше, сякаш се обръща към цял стадион. — Всеки, застанал на пътя ни, ще бъде ликвидиран.
Докато се докарваше до бяс, направо трепереше.
— Всеки комунистически функционер ще бъде застрелван на място. Комунистическите депутати в Райхстага трябва да бъдат обесени още тази нощ.
Изглеждаше, все едно ще се пръсне.
В цялата работа обаче имаше нещо изкуствено. Омразата на Хитлер си беше истинска, ала избухването бе също така и постановка, направена за наблюдателите, за собствените му хора и за другите. Той беше актьор, който изпитва истинско чувство, но го усилва за пред публиката. И Лойд видя — това действаше. Всички наоколо зяпаха вцепенени.
Гьоринг продължи:
— Мой фюрер, позволете да Ви представя началника на политическата полиция Рудолф Дилс.
И посочи слабия тъмнокос мъж до себе си.
— Той вече е арестувал единия от извършителите.
Дилс не бе истеричен. Той произнесе спокойно:
— Маринус ван дер Любе, холандец, строителен работник.
— И комунист! — добави триумфално Гьоринг.
Дилс продължи:
— Изключен от Холандската комунистическа партия за палежи.
— Предчувствах това! — намеси се Хитлер.
Лойд видя, че той е решил да обвини комунистите, независимо какви са фактите.
Дилс произнесе почтително:
— Длъжен съм да кажа: още от първия разпит стана ясно, че човекът е ненормален и действа сам. — Абсурд! — извика Хитлер. — Това е било подготвяно отдавна. Само дето са сбъркали в сметката си! Не разбират, че народът е на наша страна.
Гьоринг се обърна към Дилс:
— От този момент полицията действа като при извънредно положение. Имаме списъци с комунисти — депутати в Райхстага, хора в местните органи на властта, партийни организатори и активисти. Арестувайте ги още тази нощ! Използвайте огнестрелно оръжие без задръжки. Разпитвайте ги без милост.
— Слушам, господин министър — произнесе Дилс.
Лойд прецени, че Валтер е имал основания да се безпокои. Нацистите бяха търсили такъв повод. Изобщо нямаше да обърнат внимание на твърденията, че пожарът е бил дело само на един луд човек. Искаха комунистически заговор, за да могат да смажат комунистите. Гьоринг изгледа с отвращение полепналата по обувките му мръсотия. — Резиденцията ми е само на минута оттук, но за щастие не е засегната от огъня, мой фюрер. Да отидем там, може би?