Профил на убиец [bg]

— Виж, нямам любовница, по дяволите. Обичам да играя голф и Делвин ми харесва. Нима не може да се видя за малко с приятел?

Тя усилено започна да търка някакво засъхнало мръсно петно на ръба на мивката.

— Само се прибери преди девет. Довечера трябва по-рано да изляза за работа. В лабораторията се е насъбрала доста работа.

— Кървавия изнасилвач пак е ударил, а? Когато убие някого, на другия ден започваш да работиш извънредно.

— Нямам избор. Такава ми е работата.

— Имаш избор, Алекс. Само че не избираш каквото трябва.

Александра се обърна към него и се опита да овладее гласа си.

— Това предупреждение ли е?

— Приеми го както искаш. Но разбери едно — няма да продължавам да се грижа за твоя старец. Всяка вечер слушам едни и същи глупости. Не съм се оженил за него.

Тя опря хълбок на печката.

— Така ли? А за какво си се оженил, Стан? Само заради хубавите моменти ли?

Стан се извърна и впери очи във вестника.

— Писна ми! Това не ми харесва. Пистолети и щуротии. Нали каза, че щял да живее тук временно. Само няколко седмици, докато му намериш място. Така каза, Алекс. Ясно си го спомням. Само заради това изобщо се съгласих.

— Ония места са отвратителни, Стан. Проверих пет-шест и не бих оставила там дори куче.

— Ами тогава трябва да продължиш да търсиш, Алекс. Защото така не можем да я караме.

— Не мога да се отнеса така с него, Стан. Как да го пратя на някое от ония стерилни, безнадеждни места? Та той ми е баща.

— Не е. Вече не. Той е едно петгодишно дете с лиги по брадичката.

Канеше се да каже още нещо, когато Лоутън отблъсна стола си назад.

— Горе ръцете, Франк Синатра! Вдигни ги и няма да има никакви проблеми.

Отново държеше пистолета си. Той бавно се изправи, като опираше дясната си ръка върху лявата.

— Веднага престани, татко! Хайде, чуй ме.

— Горе ръцете, за да ги виждам. А вие, млада госпожо, идете до хладилника. И също си вдигнете ръцете.

— Мамка му! — изруга Стан и се запъти към трапезарията.

— Стой на място, копеле!

Стан не спря. Лоутън вдигна револвера към тавана и изстреля предупредителен изстрел. Отгоре се посипа мазилка. Той отново натисна спусъка и проби дупка в стената над вратата.

Стан стоеше на колене в трапезарията с вдигнати във въздуха ръце.

— Господи боже! По дяволите, Алекс. Направи нещо.

— Когато кажа „стой“, говоря сериозно, боклук такъв.

Александра се изправи пред баща си. Пистолетът сочеше към сърцето й.

Тя си пое дъх, приближи се до него и се опита да срещне погледа му. Съвсем тихо изтананика първите няколко ноти от сватбения марш и макар че чу треперенето на гласа си, продължи да пее. Очите му бавно се откъснаха от престъпника, когото виждаше зад нея. Устните му се разтвориха. Александра направи втора крачка напред и отново изпя нотите, този път по-високо.