Профил на убиец [bg]

— А, така ли било? — без да я поглежда, рече Стан. — Ами стареца? И той ли ще дойде с нас? Да ни прави компания?

— Габи се съгласи да го вземе за две седмици.

Той отново вдигна глава и на устните му се изписа горчива усмивка.

— Сигурно се майтапиш. Оная жена е магнит за всякакви нещастия. Със същия успех можеш да го пуснеш по магистралата. Даже там ще е на по-сигурно място.

— При Габи ще му е добре. Нямаше да го оставя при нея, ако не смятах така.

— Остави, Алекс. С парите, дето ги хвърляме за стареца, не можем да си позволим почивка.

— Виж, Стан…

По плочките в коридора зашляпаха полицейските униформени обувки на баща й. Александра въздъхна и се обърна. Лоутън Колинс влезе в кухнята.

Беше лъснал черните обувки до блясък и шкембето му опъваше копчетата на полицейската му куртка. Вместо панталони все още носеше розово-синьото късо долнище на пижамата си, от което стърчаха мършавите му бели крака.

— Господи — изпъшка Стан. — Айде пак!

Александра сгъна брошурата и я остави на лавицата.

Редките бели коси на баща й бяха разрошени, от едната страна — прилепнали към черепа, а от другата и отгоре — щръкнали на кичури. В дясната си ръка носеше черен куфар и очевидно бе открил чекмеджето, в което Александра криеше тридесет и осем калибровия му служебен револвер. Кобурът с пистолета висеше на десния му хълбок.

— Какво правиш, татко?

Той остави куфара на пода, извади оръжието и го насочи към Стан.

— Повикай подкрепление — каза й Лоутън. — Вкъщи е влязъл чужд човек, Алекс. И изглежда опасен.

— Недей, татко.

Стан се отпусна назад на стола си и застана неподвижно.

— Дано това нещо не е заредено.

— Веднага ми дай пистолета, татко.

— Добре, синко, да не си посмял да мръднеш. Остави вилицата, изправи се, и се разкрачи. Само набързо ще те претърсим за оръжие.

— Ако пистолетът е зареден, Алекс, старецът още днес изчезва от тук. „Съни Пайнс“, „Сенчъри Армс“, където е по-евтино.

— Вкъщи няма патрони, Стан. Просто се успокой и ме остави да се справя с проблема.

— Оказваш съпротива при арест, а, синко? Това ли било? На много умен ли ми се правиш?

Алекс постави ръка на рамото му и се пресегна за револвера, но той се отдръпна и продължи да се цели в гърдите на Стан.

— Моля те, татко. Остави пистолета.