Профил на убиец [bg]

Беше спряла на светофар край Лъдлъм, когато той разкопча колана си и понечи да отвори вратата. Но преди месец Алекс бе монтирала автоматично заключване и след няколко неуспешни опита Лоутън се отказа.

— Вратата е повредена.

— Къде искаш да отидеш, татко?

— Трябва да си купя куфар. Заминавам.

— Имаш хубав куфар. С твоите инициали и всичко останало.

Тя отново потегли и пресече кръстовището.

— Между другото, какви са ми инициалите? Забравил съм.

— Л. А. К. Лоутън Андрю Колинс.

— Къде отиваме? Къде ме водиш?

— В „Харбър Хаус“, татко.

Той почука по прозореца и махна с ръка на младата жена в колата до тях. Тя се намръщи, натисна газта и ги изпревари. Дружелюбният Маями.

Лоутън отново се обърна към Александра.

— Стан полицай ли е?

Тя въздъхна.

— Не.

— Тогава защо носи униформа?

— Защото е шофьор на бронирана кола.

— От ония, дето карат пари ли? Квадратните? Със стоманени стени и бронирани прозорци?

Алекс потвърди, без да откъсва очи от огледалото. Плътно я следваше някакъв задник с черно камаро. Само тестостерон и нищо между ушите.

— Опасна работа е да караш бронирана кола. Страхуваш ли се за него?

— Понякога.

— Точно както майка ти се страхуваше за мен. Обаче нали знаеш, аз оцелях. Ще ми се да можех да й го кажа. Всичките ти страхове не променят абсолютно нищо.

Задникът я изпревари и изчезна.

— Татко, онова, което направи сутринта, стрелбата с пистолета, не беше хубаво. Знаеш го, нали?

Лоутън бръкна в джоба на червено-черната си риза и извади стара изрезка от вестник. Разгъна я, приглади я на таблото и я подаде на Александра.

— От архива ми е.

Тя няколко пъти хвърли поглед към изрезката, но не успя да разбере статията. Накрая спря на червен светофар на Сто двадесет и четвърта улица. Бързо прочете текста. Мъжът на снимката наистина приличаше на Стан!

— Франк Синатра — продължи баща й. — Аз го арестувах и го пратих на север. В края на седемдесетте, точно както ти казах.

Александра не можеше да не се подсмихне.

— Какво? Да не си мислеше, че приказвам за певеца? За оня Франк Синатра. Ей, да не съм ти някой идиот? Имам отлична памет за имена. За имена и лица. Това ми е работата. Никога не съм бил добре с ориентацията. Питай майка си. Тя ще ти каже. Не можех да различа север от юг. Дай ми компас, карта, каквото щеш, пак ще се изгубя. Но помня имена и лица. Такава е полицейската работа. Питай майка си, тя ще потвърди всичко.

— Добре, татко.

— Знаеш ли, майка ти ме обвинява, че съм те насочил към полицейската работа. Тя не разбира защо нейното момиченце иска да се занимава с такива неща. Непрекъснато отвратителни местопрестъпления. Мръсна работа. По цяла нощ. Всяка нощ. Не може да го проумее.