Теракотеното куче [bg]

— Много ясно.

— Сега да се върнем към господата от провинциалния комитет на партията в Монтелуза. След първото събрание, приключило с кавга, вчера вечерта е имало друго. Кавалерът и други заедно с него поискали комитетът да направи изявление против указа на правителството, благодарение на който крадците отървават затвора, и да го разпрати по вестниците. Останалите обаче не мислели като него. В един определен момент някакъв казал на Мизурака, че е развалина, втори се обадил, че му напомня за старите сицилиански кукли, извадени от нафталина, а трети го нарекъл дърт глупак. Всичките тези неща ги научих от един приятел, който е присъствал. Накрая секретарят, гадняр, който дори не е сицилианец, фамилията му е Бирагин, му казал да бъде така любезен и да се отправи към вратата, защото нямал никакво право да присъства на събранието. Това е вярно, но никой преди това не си го е позволявал. Приятелят ми се качил на своето фиатче „Чинкуеченто“ и си тръгнал към Вигата. Със сигурност кръвта му е кипяла, но са го направили нарочно, за да го накарат да се затрие от нерви. А вие сте тръгнали да ми разправяте, че било катастрофа?

Единственият начин да се разговаря с Бонфильо беше да се поставиш точно на неговото ниво. Комисарят беше наясно с това от предишен опит.

— Вие имате ли си някой телевизионен герой, който да ви е особено антипатичен?

— Поне сто хиляди, но Майк Бонджорно9 е най-лошият от всички. Когато го видя, стомахът ми се обръща и ми идва да си счупя телевизора.