Теракотеното куче [bg]

Тъй като беше твърде изнервен заради случващото се и за онова, което щеше да се случи на следващия ден, не го сдържаше в офиса. Излезе и мина през обичайния дюкян, взе си голяма кесия с печена леблебия, солени тиквени семки и фъстъци и се отправи към кея. Когато стигна в основата на фара и се обърна, за да се върне назад, се озова лице в лице с Ернесто Бонфильо, собственик на туристическа агенция и голям приятел на скоро споминалия се кавалер Мизурака.

— Нищо ли не може да се направи? — нахвърли му се почти Бонфильо.

Монталбано, който се опитваше да извади парче ядка от американски фъстък, което се беше задръстило между два от зъбите му, го погледна шашардисано.

— Питам нищо ли не може да се направи? — повтори му Бонфильо, твърд като земята, и на свой ред го погледна накриво.

— В какъв смисъл да се направи?

— В смисъл за моя нещастен и оплакван покойник.

— Желаете ли? Заповядайте! — каза комисарят, подавайки му кесията.

— Да, благодаря — отвърна му другият, като си взе шепа ядки.

Паузата послужи на Монталбано да разгледа по-добре събеседника си, който освен много близък приятел на кавалера, беше човек, изповядващ крайнодесни убеждения и май една от дъските му хлопаше.

— Вие говорите за Мизурака?

— Не, за дядо ми.

— И аз какво трябва да направя?

— Да арестувате убийците. Ваше задължение е.

— И кои би трябвало да са тия убийци?

— Не би трябвало, те са. Отнася се за членовете на провинциалния комитет на партията, които не бяха достойни да го имат в редиците си. Те са го убили.

— Извинете, но не беше ли катастрофа?

— Ах, и вие вярвате, че пътните инциденти стават случайно?

— Бих казал — да.

— И грешите. Ако някой ги нарича инциденти, винаги има друг, готов да ги предизвика. Ще дам пример, за да съм по-ясен. Мими Крапандзано умря от удавяне в края на миналата година, докато е плувал. Случайна смърт. Но, питам се аз, на колко години беше Мими, когато се спомина? На петдесет и пет. Защо му е трябвало на тази възраст да се прави на бабаит и да се къпе в студа, нещо, което е правил като момче? Отговорът е следният: защото се беше оженил преди по-малко от четири месеца за млада двайсет и четири годишна жена от Милано. Докато се разхождали по стръмния бряг на морето, тя го попитала: „Скъпи, вярно ли е, че през февруари ти си се къпал в това море?“. „Разбира се“ — отговорил й Крапандзано. Младата съпруга, очевидно отегчена от по-възрастния си мъж, въздъхнала. „Какво ти е?“ — попитал я като глупак Крапандзано. „Съжалявам, че аз вече не мога да видя как си го правил“ — казала мръсницата. Без да каже нито дума, Крапандзано се съблякъл и се хвърлил във водата. Ясно ли се изразих?