Ритуалът [bg]

Телефонът на Боряна иззвъня.

— Ало? Професоре?

Заслуша се за момент, после каза.

— Секунда, искам да мина на високоговорител… — постави телефона на масата и добави: — Готово, сега и двамата ви чуваме.

— Здравейте, професоре — поздрави Петър.

— Здравейте, вие сте човекът, който е снимал надписа, доколкото разбирам? — гласът беше плътен и дълбок, с премерени паузи, в които се долавяше дългогодишната практика на преподавател.

— Да, аз съм.

— Да не губим време, къде направихте снимките?

— В двора на къщата на… — Петър се сети, че като единствен наследник сега имотът беше негов — на къщата ми. На едно от стъпалата.

— Това е добре, да… Знаете ли как се е появил надписът там?

— Предполагам, че дядо ми го е направил, но не знам с каква цел. Открих го едва вчера — отвърна той. — Тоест вчера направих снимките, а Боряна го различи от тях.

— Доктор Казакова? — прозвуча гласът.

— Да?

— Известно ви е, предполагам, че този надпис няма аналог.

— Да, затова се обърнах към вас, но все пак ми напомня нещо…

— Доктор Казакова, трябва да призная, че вие бяхте сред любимите ми студенти, но съм в известна степен разочарован от вашето нежелание да си спомните неща, които съм ви преподавал…

— Не разбирам… — въпреки тъмния ѝ тен Петър ясно видя как Боряна се изчерви.

— Хахаха — засмя се меко професорът, — не се безпокой, Боряна, едва ли на някого от другите ми студенти това въобще би му напомнило нещо.

— Разбрахте ли какво е? — отпусна се Боряна отново.

— Да, с голяма доза сигурност мога да потвърдя, че това е тракийско писмо, записано с Линеар Б5.

— Ама, разбира се! — ахна Боряна. — Как не се сетих, това е линеарно писмо!

— Тракийско? Но нали траките не са имали писменост? — поне дотолкова Петър помнеше уроците по история.

— Обща заблуда — отвърна професорът. — Още Еврипид свидетелства за тракийска писменост, но и не само той. Алкидамант също пише, че Орфей е донесъл на хората буквите, а той, както без съмнение знаем, е бил тракиец. Имали са, макар и да не е добре опозната поради изключително редките случаи, в които сме се натъквали на нея. Три, ако трябва да бъдем точни. Вие имате четвъртия, което го прави толкова необикновен.

— Още по-необикновено е откъде пък дядо би знаел за това… — промърмори Петър.

— Да, това е нещо, което мен също ме интересува.

— Успяхте ли да разчетете знаците, професоре? — намеси се Боряна.

— Уви, Боряна, досега няма достатъчно свидетелства, за да бъдат разчетени. Поне не еднозначно. Твърде малко се знае за езика им, а както вече казах, записите му са изключително редки. В случая става въпрос за запис на тракийски език посредством линеарно сричково писмо, пригодено за фонетичната структура на древногръцкия език.