Съпругата на губернатора [bg]

— Ако ми трябва информация за конкретен строителен обект, да. Но аз искам да знам кои са във висшето ръководство на корпорацията, чия собственост се води цялото това нещо. И ако не можеш да ми помогнеш, Джак, няма проблем.

— Обектът, където си бил тази сутрин…

— Какво за него?

— Има прострелян човек.

— Гледай ти.

— Откарали са го в болница, но не е съставян полицейски протокол.

— И сега искаш от мен официално изявление?

— Не се бъзикай с тия хора, Кели. Нищо, че носиш пистолет.

— Не търся да се бъзикам с когото и да било. Ако някой замахне с бухалка по колата ми обаче, ще си има проблеми.

— Е…

— Защо ми звъниш, Джак?

— Дай ми имейл адрес, на който мога да се свържа с теб.

Дадох му го.

— Кажи ми, какво става?

— Засега нищо. Но след няколко дни може би трябва да поговорим.

— А би ли ми казал за какво ще говорим?

— Не по телефона. Ще ти напиша по имейла.

Откъм антрето се чу едва доловим звук. Вдигнах глава. Мари Пери беше застанала в рамката на вратата.

— Ще чакам да се обадиш, Джак. — Затворих телефона. — Заповядайте, влизайте.

Беше с черен пуловер, джинси и велурени боти с ниски токове. Косата й беше с цвят на зимна пшеница, а очите й приличаха на два студени сапфира.

— Това ли е? — каза тя, като огледа работното ми място.

— Изглежда по-добре, ако човек е с тъмни очила. Или пиян. Но какво ли не изглежда по-добре при такива обстоятелства?

Тя пристъпи до библиотеката ми и извади „Едип цар“. После го върна на мястото му и вместо него взе „Ифигения в Авлида“ от Еврипид.

— Знаете ли историята? — попитах я аз.

— Един човек решава да убие дъщеря си, за да омилостиви боговете и да спечели пари, слава и власт.

— Много добре. Само че Агамемнон не е бил просто мъж, а цар. И накрая Ифигения била спасена.

— Агамемнон е бил човек. При това готов да убие собственото си дете, за да може армията му да отплава за Троя. — Мари пъхна книгата на мястото й върху лавицата. — Сам ли работите?

— Сам, ако не броим призраците. Защо не седнете? — Посочих с ръка един свободен стол.

Тя отказа с жест.

— Ще ви оставя да си доядете обяда.

— Гевреци със сусам. Гладна ли сте?

Тя си даде вид, че не ме забелязва. Без да бързам, аз опаковах храната си и на свой ред си дадох вид, че не съм видял кога е седнала. Тя постави чантата си — черна и голяма — върху ъгъла на бюрото и кръстоса крака.

— Не очаквах да ви видя толкова скоро, госпожо Пери.

— Но все пак очаквахте да ме видите, нали?

— Не съм сигурен защо, но си казах, че може би ще се опитате да се свържете с мен.

— Как върви разследването?

— Не съм открил още Рей, ако това питате.

— Рей е мъртъв, господин Кели. Или практически мъртъв.