Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Съпругата на губернатора [bg]
Съпругата на губернатора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Съпругата на губернатора [bg]

Электронная книга - «Съпругата на губернатора [bg]». Краткое содержание книги:

Частният детектив Майкъл Кели получава анонимен имейл. Предлагат му 200 хиляди долара, за да открие изчезналия преди две години губернатор на Илинойс Рей Пери, който е осъден на 37 години затвор за корупция. Минути след произнасянето на присъдата той сякаш се изпарява от федералния съд. Разследването на Кели започва от съпругата на губернатора. Отбягвана от бившите си приятели и следена от полицията, тя твърди, че не знае къде е Рей. Детективът не й вярва и започва да се рови в миналото й. Всички в Чикаго имат тайни, включително и госпожа Пери. Някои от тях са споделени със съпруга й, някои са само нейни, а има и такива, заради които Кели може да бъде убит.
Майкъл Харви се е учил от майсторите в жанра Реймънд Чандлър и Дашиъл Хамет. Джон Гришам
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 75
Перейти на страницу:

— Твоя ли е колата?

— Да.

Той замахна с бухалката и разби предното ми стъкло.

— Навлязъл си в забранен обект.

— За ония там ли работите? — попитах аз, като посочих с палец назад към строителния обект.

Червената брада кимна. Беше доста над метър и осемдесет. Около сто и пет кила. При това беше най-дребният от групата.

— Ето как глобяваме натрапниците — каза той и строши един от страничните прозорци. — Следващия път ще ти счупим пръстите. После коленете и лактите. Разбираш ли какво ти говоря?

Той се обърна и довърши страничните прозорци от едната страна. Изчаках го да приключи, извадих пистолета и го прострелях в бедрото. Червената брада рухна на земята със стон.

— Следващият изстрел ще е в нечия капачка на коляно — казах аз, когато останалите трима направиха опит да ме обкръжат. — Който извади късмет, ще куца до края на живота си.

Изчаках да видя дали някой няма да се прави на герой. Наемниците обикновено не проявяват героизъм; тези тук не бяха изключение. Те вдигнаха Червената брада на крака и започнаха да се изтеглят от полесражението. Той ме напсува и понечи да се нахвърли отново върху мен, но простреляният му крак поддаде. Разбрах, че е водачът им, и мислено се поздравих, че съм прострелял именно него.

— Дръпнете се от колата ми — казах им аз.

Те се изтеглиха на петнайсетина метра. Аз настоях да се отдалечат на още толкова. След това седнах зад волана и запалих двигателя. Прегазих половин дузина оранжеви конуси и излязох на магистралата „Дан Райън”. Бях се отдалечил на около три километра от мястото, когато мобилният телефон избръмча. Беше Родригес.

— Станал ли си вече?

— Станал съм и съм навън.

— Къде си?

— Излязох да потичам.

— Май шофираш.

— Какво има, Винс?

— Тази сутрин научих нещо за един от твоите приятели. Пол Гогин.

— Къде е той?

Родригес ми каза последния му известен адрес. Рано или късно всеки жител на Чикаго се озоваваше за кратко време там: на Уест Харисън Стрийт № 2121. По-известен като моргата на окръг Кук.

10

Родригес ме чакаше във фоайето, застлано с линолеум в зелено и бяло. Без да каже дума, той ми направи знак да го последвам. Секретарката, затворена в плексигласовата си гробница, ни бе натиснала копчето да влезем. Родригес ме поведе по мрачния коридор към неголям офис, също застлан с линолеум, в който имаше метална маса и два сгъваеми стола. Той издърпа с крак единия и плесна върху масата картонена папка.

— Какво е това? — попитах аз, като седнах на стола и разтворих папката.

— Документацията за Гогин.

Бутнах папката встрани.

— Имам един въпрос. „Бийкън Лимитед“.

— Притежават пътностроителни фирми.

— Голяма корпорация ли са?

— Най-голямата. Защо?

— Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че техни дъщерни фирми използват нелегални имигранти за най-черната работа?

— Бих се изненадал, ако не го правеха.

— Не е нещо, заради което си струва да си скубем косите, а?

— Не е, разбира се. Но за какво всъщност става дума?

— А, нищо.

— В какво си се набъркал?

— Държиш ли да знаеш?

— Само ако е нужно.

— Умник си ми ти.

Отворих отново папката и извадих протокола от аутопсията на Гогин. Беше с дата отпреди три месеца и половина. Като непосредствена причина за смъртта бе посочена масирана травма от удар с тъп предмет. Отдолу имаше поле за начина на причиняване на смъртта. В него с печатни букви беше написано: УБИЙСТВО.

— Трупа го няма, доколкото разбирам?

Родригес намести дългото си тяло на отсрещния стол и го наклони назад.

— Отдавна го няма.

— Тогава защо сме тук?

— Няма да повярваш, ако ти кажа.

— Нищо, ти пробвай.

— Преди четири месеца Гогин пътувал с колата си по „Дан Райън”. Някакъв хлапак хвърлил камък от един от надлезите и му пробил предното стъкло.

— Камък, а?

— Гогин загинал на място. Арестувахме хлапака още на следващия ден.

— На теб ли дадоха случая?

— Ами! Но колегите, които го поеха, са добри. Събраха информация из квартала, прибраха хлапака и получиха пълни самопризнания.

— Къде е той сега?

— В следствения арест, чака да насрочат дело.

Забелязах някакъв плик, защипан с кламер за задната корица на папката. Беше издут от снимки.

— Главно материали от аутопсията — каза Родригес. — Има и няколко от местопрестъплението.

Прегледах снимките. Масирана травма беше слабо казано.

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 75
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)