Съпругата на губернатора [bg]

— Родригес!

— Хименес! За какво си вътре?

Хименес сви рамене. Родригес погледна към жената, която отговори, без да престава да пише:

— Грабеж и нападение.

— Следващия път, като се видим, ще идем в онова заведение, където правят емпанади. — Хименес не преставаше да говори, докато се отдалечавахме.

— Приятел? — попитах аз.

— Ти пък.

От приемната влязохме в дълъг полутъмен коридор с бетонен под. Около петдесетина мъже бяха застанали в редица с ръце на тила и лица, притиснати към боядисаната в зелено тухлена стена. Зад тях двама униформени бяха стъпили върху желязна пейка и крещяха заповеди. Трети ровеше в купчината от обувки, маратонки и ботуши, разпръснати по пода.

— Да изчакаме малко — каза Родригес, — докато обработят тия тук.

Униформеният, който претърсваше обувките, се изправи; в ръката си държеше продълговато парче пластмаса със зловещо заострен връх, което сложи върху пейката до три други подобни самоделни ножа, един метален бокс и навита върху метална тръба тънка стоманена жица. Един арестант някъде по средата на редицата се строполи на пода и започна да се гърчи в конвулсии. Единият от тримата униформени забеляза Родригес и ни направи знак с ръка да минаваме. Продължихме пътя си, заобиколихме падналия на земята и свихме в къс страничен коридор. Друг униформен беше застанал пред една от вратите. От халка на колана му висяха два чифта белезници и стоманена верига.

Родригес показа полицейската си значка.

— Родерик Хамптън тук ли е?

Униформеният кимна.

— Носите ли оръжие, момчета?

Бяха ни прибрали пистолетите на входа. Въпреки това човекът ни претърси. После вратата се отвори и ние се озовахме вътре.

— Имате ли цигари?

Хамптън беше с белезници и протегна едновременно и двете си ръце.

— Знаеш, че тук не се пуши — каза Родригес.

— Всички пушат!

Родригес присви очи.

— Познавам ли те отнякъде, Хамптън?

Устната на хлапака беше разцепена и подута. Когато се усмихна, от нея протече кръв.