Fortune [bg]

— Бихме могли да създадем тук банка или зона за свободна търговия, или пък и двете…

Сеньорът продължава да ме слуша все тъй любезно. Междувременно правим пеша обиколка на острова — от малкото пристанище Мазлин до селото.

— Какво е необходимо за създаването на зона за свободна търговия? Едно най-обикновено бюро, където ще се води регистър. В него ще се вписват корабите, точно както в Панама.

— Нещо като яхтклуб.

— Именно. И нищо не пречи всеки от подопечните ви да се окаже начело на сто или двеста дружества. Това ще му отнема не повече от четвърт час седмично.

— А законно ли е? — Напълно — уверявам го аз. — И съм убеден, че клиенти няма да липсват, при това толкова, че да позволят бързото разрешаване на всички финансови проблеми на острова. Ако той има такива, естествено.

— Че кой ги няма? И ще се ангажирате да намерите въпросните хиляди клиенти?

Иска ли питане! Чрез откриването на бюра в Женева, Хонконг, Улан Батор или където ми скимне другаде. Срещу прилична комисиона, естествено. Бихме могли също да издействаме разрешение за създаването на анонимни дружества от типа на тези в Панама, Кюрасао или Лихтенщайн. От юридическа гледна точка това е напълно възможно. Сеньорът има такова право. Освен това бихме могли да открием зона за свободна търговия, и то много по-добре организирана от тази в Джърси…

… Говоря, говоря, говоря. И ако засега не съумявам да убедя все тъй учтивия си домакин, то успявам поне да забравя за няколко часа грижите си. В крайна сметка разходката ни завършва там, където е започнала — в седалището на Сеньора, древен, но чудесно поддържан манастир от VI век. При появата ни Марк излиза от сградата, откъдето се е обадил в парижкия си офис, за да даде съответните разпореждания и да уточни маршрута ни. Предпазна мярка, която, както се оказва, не е била ни най-малко излишна.

— Франц, търсили са те от Йемен. Адриано те вика по спешност.

Край на паузата. Незабавно потеглям на път.