Fortune [bg]

Оставям Адриано в Сана, за да чака евентуален отговор от Аш-Шаафи на предложението ми за преговори. Самият аз заминавам директно за Париж, без да минавам пред първоначалния изходен пункт, тоест, Кайро. Кацам на „Роаси“ сутринта на 9 юли. Научавайки за похожденията ми, Марк Лаватер вдига ръце към небето — първо казино, а сега сладолед в Йемен!

— Франц, би трябвало да се консултираш с психиатър!

— Може и да се получи. Според Лоурънс Арабски II идеята е гениална. А и аз съм си гениален.

Напушва ме див смях. Прихвам и Марк смръщва вежди.

— Бих предпочел да не знам нищо — промърморва той.

— И да ме оставиш да будувам нощем сам? Егоист! Отиваме да вечеряме в „Лип“. Посочвам Марк на шефа Роже Каз и подхвърлям: „Тоя тип смята, че съм напълно луд. — Единствено лудите са наистина интересни. Апропо, радвам се, че ви виждам отново“, отговаря Роже с обичайния си язвителен хумор. Именно по време на тази вечеря, докато се тъпча със свинско месо (което по време на арабската ми авантюра ужасно ми липсваше), Марк отваря дума за Джърси в частност и за англо-нормандските острови като цяло. В момента това ме интересува колкото цирейна епидемия в Долината на глинените гърнета, но ето че изведнъж, докато слушам Лаватер, за да му доставя удоволствие, при това въпреки волята ми…

— Защо не, в крайна сметка?

Марк извива вежди:

— Какво защо не?

— Ако купя едно казино, куп казина, един хотел, куп хотели, които, обединявайки се, ще родят още по-внушителен куп казина-хотели, ще ми трябва дружество, което да управлява всичко това. Защо то да не се установи на англо-нормандските острови?

От стратегическа гледна точка мястото е идеално. И ако Марк не греши — а той никога не греши в тази област, предимствата от учредяването на дружество точно там са значителни. По отношение на данъците, например. В Джърси данъкът върху доходите е максимум двайсет процента на лира-стерлинга. Заслужава си да се помисли. Нещо повече: в това отношение един от тези острови се радва на наистина изключителни привилегии — остров Сарк. Ако живеете на Сарк, можете да избирате между две форми на данъчно облагане: едната включва заделянето на десет процента от реколтите, ако се занимавате със земеделие, а другата (в случай, че не сте земеделец) — посвещаването на два дни от времето ви годишно на презабавни наряди, като например, ремонт на пътищата. А ако предпочитате джогинга, можете да се отървете дори и от този наряд, заплащайки трийсет шилинга, или около петнайсет френски франка.

И изведнъж изпитвам едва ли не френетично желание да се отдам на кантонерство.

Освен това още отсега се виждам на моя остров — прав на върха на една скала в стил Виктор Юго и в непосредствена близост до френското и британското крайбрежие, отправяйки най-сърдечни поздрави на министрите на финансите на Франция или на Обединеното кралство в случай — абсурдна хипотеза! — че някой ден на власт в една от двете страни дойде ляво правителство.