Fortune [bg]

— Само той ще е, гадината проклета! Аш-Шаафи управлява тъкмо родното село на вашия Юсуф.

След което се изхрачва върху хилтънския мокет, но все пак благоволява да ми обясни, че въпросният Аш-Шаафи е своего рода местно величие, разпореждащо се пълновластно в едно селце-крепост, разположено в Йеменските планини на прага на абсолютно кошмарната пустиня Руб ел-Хали. И че е готов на всичко за пари.

— До такава степен, че да отвлече в центъра на Кайро финансист като Хасан Фезали?

Не трябваше да го казвам — Лоурънс Арабски II ме поглежда така, сякаш има пред себе си пълен малоумник.

— Това копеле Аш-Шаафи не знае нито какво е Кайро, нито къде се намира. Ако е складирал вашия Фезали в бърлогата си, то е, защото някой друг мръсник му го е поверил да го пази.

Двамата с Англичанина се споглеждаме — това потвърждава подозренията ми, че Фезали не е отвлечен само заради откуп. Очевидно в цялата тази история има пръст човек от обкръжението на Азиз. Може би от завист, а може би и подкокоросан от някой Мартин Ял. Накратко, постъпих добре, като реших да спестя на Азиз информацията за сегашните ми и бъдещи действия.

— Може ли да се опитаме да нападнем селото?

Лоурънс Арабски II отново се взривява — за това нямало да стигне и цяла дивизия парашутисти. А и видел ли, че се задава навалица, Аш-Шаафи моментално щял да се отърве от пленника си, дори и заради това да се наложело да го изяде под формата на шишчета.

— В такъв случай не бихме ли могли да го откупим?

В отговор се разнася ядно изцвилване:

— И как смятате да се свържете с него? По телефона? Та по ония краища си е живо средновековие. Няма дори път, по който да се доберем дотам. А дори и да предположим доуточнява той, — че се метна на една камила и отида да преговарям на място, най-хубавото, което би могло да ми се случи, е на свой ред да стана пленник.

В този момент на разговора ни Лоурънс Арабски II започва сериозно да ми се разхожда по нервите. Не е възможно да няма някакъв изход, по дяволите! Англичанина се намесва през смях:

— Би трябвало да споделите с нашия приятел идеята си…

И защо не, в крайна сметка? След като веднъж вече съм го докарал дотук! Тъй че си поемам дъх и се впускам в обяснения какво подготвя в Рим Адриано Лета с обичайната си ефикасност. Очаквам ново вулканично изригване. Нищо подобно. Напротив. Мълчание. И за пръв път от момента на запознанството ни Лоурънс Арабски II ме поглежда едва ли не с уважение.

— Ето най-сетне една интелигентна идея — отбелязва той. Крайно време беше. Така може и да се получи. Страхотна тъпотия, но нищо чудно да се получи. Виж, това да.