![Милдред Пиърс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/0/mildred-pirs-bg-download.jpg)
Милдред Пиърс [bg]
- Автор: Кейн Джеймс Маллахэн
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-038-2
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милдред Пиърс [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е роман, който веднъж започнат, със сигурност ще бъде завършен, защото в него се долавя дълбокото, бавно просмукване на първичната кал, в която някога са пълзели змии и червеи. Тук няма правила, няма ограничения, нищо друго, освен инстинктивни нужди. Истинска баня на сетивността.“ Ню Йорк Таймс, Бук Ривю
„Никой друг не е успявал по начина, по който го прави Кейн, нито Хемингуей, нито дори Реймънд Чандлър.“ Том Улф
— В момента нямаме свободни места, но ще запомня това, което казахте за кухненските принадлежности, и ако изскочи нещо, поне ще знам как да се свържа с вас.
Милдред си тръгна толкова доволна, че забрави, че трябва да се чувства разочарована. Чак по средата на коридора си даде сметка, че я викат по име. Госпожа Бул бе излязла след нея с формуляра в ръка и я настигна с нервни крачки. Взе ръката на Милдред и я задържа известно време, докато гледаше към улицата, която се намираше на много етажи под тях. После каза:
— Госпожо Пиърс, трябва да ви кажа нещо.
— Да?
— Няма никакви свободни места.
— Ами знам, че ситуацията е лоша, но…
— Чуйте ме, госпожо Пиърс. Не казвам това на всеки, но вие ми се струвате различна от другите кандидати, които идват тук. Не искам да се приберете и да си мислите, че има надежда. Няма. През последните три месеца сме наели само двама души, единия на мястото на мъж, който загина в катастрофа, а другия — на мястото на жена, на която й се наложи да напусне по здравословни причини. Срещаме се с всички, които идват, отчасти защото смятаме, че така трябва, отчасти защото не искаме да се затворим изцяло към тях. Просто няма работа, нито тук, нито в другите магазини. Знам, че това ще ви накара да се почувствате зле, но просто не искам… да се заблуждавате.
Милдред я потупа по ръката и се засмя.
— Е, вие нямате вина за това. И много добре разбирам какво имате предвид. Не искате да си търкам обувките за нищо.
— Точно така. Обувките.
— Ако все пак изникне нещо…
— О, не се тревожете, ако изникне нещо, ще се радвам много и ще ви уведомя с телеграма. И ако идвате пак насам, отбийте се при мен. Може да обядваме заедно.
— С удоволствие.
Госпожа Бул я целуна и Милдред си тръгна. Краката я боляха, беше гладна, но незнайно защо щастлива. Когато стигна до дома си, намери на вратата бележка, с която я канеха да отиде да получи телеграма.
— Госпожо Пиърс, всичко стана като на кино. Почти веднага след като се качихте в асансьора, честна дума. Всъщност помолих да ви настигнат, надявах се, че още не сте излезли от магазина.
Този път бяха в кабинета на госпожа Бул, която седеше зад голямо бюро. Милдред се бе настанила на стола пред него. Госпожа Бул продължи:
— Гледах ви, докато влизахте в асансьора, и се възхищавах на фигурата ви, ако се питате защо съм ви наблюдавала. И тогава ми се обадиха от ресторанта.
— Имате предвид — ресторанта на магазина?
— Да, чайната на последния етаж. Разбира се, магазинът няма нищо общо с нея. Даваме я под наем, но управителят обича да наема хора от нашите списъци. Смята, че така е по-сигурно, защото ние доста пресяваме кандидатите, преди да ги запишем в листата на чакащите. Така той получава достъп до по-висока класа момичета.
— И каква е работата?
Милдред трескаво се опитваше да налучка дали става въпрос за касиерка, хостеса или диетолог и й се струваше, че ще отговори на изискванията. Госпожа Бул отговори веднага:
— Е, не е кой знае какво. Една от сервитьорките се омъжва и управителят иска някой на нейно място. Просто работа, но тези момичета получават доста добри пари за четири часа работа на ден; заети са само по обед, разбира се, така ще имате достатъчно време за децата и дома си. Все пак е някаква работа.
На Милдред и призля от идеята да облече униформа, да носи табла и да се издържа от бакшиши. Устните й започваха да треперят и тя ги облиза от вътрешната страна, за да ги държи под контрол.
— Много ви благодаря, госпожо Бул. Осъзнавам, че това е добра възможност, но се съмнявам, че съм подходяща.
Изведнъж госпожа Бул почервеня и заговори, сякаш не беше много наясно какво казва.
— Е, съжалявам, госпожо Пиърс, че ви повиках за нещо, което вие не смятате, че можете да приемете. Но незнайно защо съм останала с впечатлението, че търсите работа…
— Така е, госпожо Бул, но…
— О, всичко е наред, скъпа моя… — Госпожа Бул вече се беше изправила, а Милдред отстъпваше към вратата с пламнало лице. После отново се озова в асансьора и когато излезе на улицата, се мразеше и й се струваше, че и госпожа Бул я мрази и презира, а освен това я смята за глупачка.
Скоро след това тя се регистрира в агенция по заетостта. Намери я в телефонния указател, избра Алис Брукс Търнър най-вече заради лаконичността на обявите: