Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— Кълна се в името на Аполон! — отвърна Бес. — Не си ли спомняш какво стана, когато ти влезе в стаята?
В бързината Теламон беше забравил как скърцаха дъските.
— Чух го — настоя Бес — да се разхожда напред-назад, сякаш размишляваше.
— Но това е невъзможно — заяви спартанецът. — Чу лекаря. Памен е мъртъв поне от час.
— Влизал ли е някой в стаята му? — Теламон се изправи на крака и погледна към прозореца, където се виждаше червената коса на Касандра.
— Резетата бяха пуснати, трябваше да я разбием — напомни му Сарпедон.
— Не може ли да се влезе от друго място?
— Само през прозореца.
— Някой може да се е покатерил оттук? — реши да се включи Генций.
— Не би могъл. — Широкоплещест и шкембест мъж си проби път. Лицето му беше изцапано със сажди и пепел, около корема си бе превързал изцапана с кръв престилка. Ръцете му лъщяха от мазнина.
— Кой си ти? — попита Теламон.
— Аз съм готвачът.
Той се обърна и придърпа до себе си момиче със слабо лице и тревожни очи, което много приличаше на него. То също беше облечено в дрехи на кухненска прислужница, а във връвта, която пристягаше талията му, беше пъхната лъжица.
— Аз съм готвачът — повтори мъжът. — Отговарям за къщата и готвя.
— Кой те нае?
— Той. — Готвачът посочи към прозореца. — Онзи интригант Солан. Направил съм опис на къщата и градината — продължи той.
— Би ли ми обяснил какво искаш да кажеш? — попита Теламон.
— Виждаш колко е висок прозорецът. Няма стълба, с която може да се стигне до него.
— Сигурен ли си?
— Никой не се е опитвал да обсажда тази вила — заяви готвачът сред смеха на останалите. — Няма да намериш тук толкова висока стълба. Знам го. Слушай! Ако трябва да влезеш там отвън, трябва да минеш по корниза от някой друг прозорец.
Теламон се загледа в широкия корниз, който минаваше под прозореца на втория етаж.
— Бих искал да го разгледам — промърмори той, — но първо нека погледна още веднъж бедния Памен.
Той повдигна туниката и огледа гърдите му, опипвайки лепкавата кожа и тънките ребра. Внимателно разгледа горната част от дрехата, но не откри следи, че е била дърпана.
— Или е била злополука — провлечено каза Херол. — Никой не го посещаваше.
— Напротив, някой беше при него — отвърна Бес.
— Кой?
Бес сви рамене.
— Памен стана рано, слезе в кухнята и после се върна. Чух го да минава. Чух и как някой друг мина покрай вратата ми. Сигурен съм в това, но не знам кой беше.
— Отиваше ли или се връщаше от стаята на Памен? — попита Теламон.
— Не съм сигурен.
Лекарят кимна. Само това ни липсва в този момент, помисли си, злополука. Но потръпна от страх, защото подозираше, че става дума за убийство.
Втора глава
«Ада помолила Александър да й помогне да си върне трона, принадлежал на прадедите й.»