Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
Теламон се обърна, когато дочу шум откъм вратата. Генций и Демерата се опитваха да влязат, но Сарпедон им беше препречил пътя.
— Ние можем да помогнем! — извика Генций. — Можем да бъдем полезни!
Бес намигна на Теламон. Сарпедон, който беше успял да се справи с нежеланите гости, затвори вратата и се подпря на нея.
— Няма да пусна тези двамата тук! — излая Солан и в очите му проблесна гняв. — Омръзна ми от речите им. До гуша ми дойде от проклетите цимбали. Впрочем, къде е Памен?
— Мисля, че ще слезе скоро — промърмори Бес. — Още е в стаята си, наричат я Стаята на призрака.
Солан сбърчи вежди.
— Вече ти казах, че няма никакъв призрак! — възкликна Бес — Просто дъските скърцат. Очевидно Памен се разхожда нагоре-надолу.
— Не можем да го чакаме! Нямаме време! — заяви Солан. — Имаме работа.
— Каква работа? — превзето се усмихна Херол, повдигайки маската към лицето си. Теламон се вгледа в нея, но не можа да реши дали изобразява козел или демон.
— Ако се занимаваше повече с наука и се молеше по-малко — отвърна му Солан, — сигурно щеше да имаш по-голям напредък. — Той показа няколко парчета пергамент. — Намерих това. Може ли някой да ми каже какво е?
Теламон приближи стола си, за да използва светлината, която влизаше през прозореца и почувства дълбоко отчаяние. Бяха в къщата от пет дни и бяха решили да се съсредоточат върху първия ред от ръкописа на Питий. Докато гледаше откритото от Солан, той осъзна, че почти не бяха напреднали — всъщност, никак. В стаята настъпи тишина. Сарпедон, седнал на стола със свалени ръкавици, разглеждаше превръзките на ръцете си. Бес ги забеляза и започна да разпитва. Сарпедон му отговори. Солан му каза да мълчи.
— Царят пристига довечера — заяви той нацупено. — Не можем ли да му кажем нещо, вместо да се обвиняваме взаимно?
Теламон се взря в първия ред числа:
45: 64: 54: 33: 34: 11: 53: 11: 52: 23: 33: 34: 54: 0: 23: 54: 54: 44
— Не знам какво означава квадратчето — заяви Бес, но числата може би са букви от азбуката.
— Невъзможно! — отвърна Солан. — Бих го приел, ако нямаше по-голямо число от 26, какъвто е броят на буквите от азбуката. — Той поклати глава. — Опитах по всички начини…
— Какво ще стане — Херол остави маската на пода, — ако не успеем да го разрешим? Може би никой не може да го разгадае.
— Памен смята, че може — обади се Бес.
— Къде е той? — Солан погледна ядосано Сарпедон. — Царят каза, че трябва да се съсредоточим върху това. Царица Ада очаква велики дела — той почука по облегалката на стола, движейки ръцете си като криле на прикована птица.
— Сарпедон, иди горе и кажи на Памен, че всички го чакаме.
Спартанецът сви рамене и излезе. Теламон гледаше към късчето пергамент. Той разбираше от тайнопис, и беше виждал такива неща в Египет и къде ли още не. Лекарите често водеха записките си с тайнопис, но обикновено той беше лесен за разгадаване. Солан беше прав: Питий беше използвал ключ, но какъв беше той? Дочу викове и тичащи стъпки. Сарпедон нахлу в стаята.
— Стаята на Памен е заключена. Не отваря, макар че чуках и виках!
— Ясно — обади се Херол. — Мисля, че чух вик. Теламон скочи на крака. Памен беше млад, но много опитен писар; от самото начало лекарят беше впечатлен от спокойното му излъчване на учен човек. Никога не беше ’закъснявал за срещите им. Теламон последва Сарпедон навън по коридора. Прислужник, който носеше гърне с вода, бързо отстъпи от пътя им. Тръгнаха по втората галерия, завиха, минаха покрай няколко стаи и стигнаха до най-крайната. Теламон потропа с юмрук на вратата; останалите го настигнаха и се скупчиха наоколо.
— Нещо не е наред!
Сарпедон изчезна и бързо се върна с железен прът.
— Открих го в стаичката на вратаря.
Той го пъхна между вратата и рамката.
— Не можем ли да я разбием? — попита Солан.
Докато натискаше лоста, Сарпедон кимна отрицателно.
— Кожените панти са поставени много наблизо и са четири.
Той пъхна пръта по-дълбоко в отвора и напъна. Дървото с трясък се сцепи. Цепнатината се разшири, макар спуснатите резета горе и долу още да се държаха. Сарпедон продължи да натиска. Донесоха пейка и всички я засилиха срещу вратата като таран. Горното, а после и долното резе с трясък излязоха от гнездата си и вратата се разтвори.
— Няма никой! — възкликна Теламон.
Огледа се. Вътре имаше писалище и столче. Подът беше затрупан с парчета пергамент, в отсрещния ъгъл имаше малко походно легло, чиито ленени завивки бяха отметнати. На масата стояха чаша и поднос с парче сирене и остатъци от хляб. Големият прозорец на отсрещната стена беше отворен, капаците — също. Теламон отиде до него и погледна навън. Забеляза перваза отдолу, храстите точно под него и след това видя тялото на Памен върху плочите. Кръвта образуваше локва около главата му като тъмно вино от спукана бъчва. Лекарят отстъпи и нещо под сандалите му изхрущя. Той се наведе и вдигна няколко зрънца, с каквито обикновено хранеха птиците.