Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— Разбираш ли от тайнопис? — попита Мемнон. Евнухът задържа погледа му. Очите му бяха черни и блестящи като обсидиан, а ирисите толкова големи, че бялото почти не се виждаше.
— Предателството не ти е чуждо, нали? — попита го Мемнон.
— Може ли рибата да плува? — пошегува се Оронтобат.
— Да, мисля, че си предател. — Мемнон протегна ръка и обхвана брадичката на Евнуха. — Но разбираш от тайнопис, нали? Би ли могъл да разгадаеш ръкописа на Питий?
— Кажи му! Кажи му! — Оронтобат доволно потриваше ръце.
— Почитаемият сатрап казва истината — призна Евнухът. — Доста съм скитал по света, господарю.
Мемнон отдръпна ръката си. Евнухът се изправи и запълзя на колене, докато остана да ги разделя само масата.
— Изучавал съм храмовите ръкописи в Мемфис, както и онези във Вавилон. Дори известно време живях в Делфи.
— Делфийският оракул — кимна Мемнон. — Тайнописът на жреците.
— Гарантирам за това — обади се Оронтобат. — Нашият приятел дори е посрещал царски пратеници, вземал е «назаем» посланията, които са носили и ги е превеждал за онези, които никога не би трябвало да ги прочетат. Затова го издирвахме навсякъде.
— Как го заловихте? — полюбопитства Мемнон.
— С примамка — доволно отвърна Оронтобат. — Един богат търговец, мой приятел, пусна слух, че има нужда от разни разрешителни. Предложи добра цена и нашият приятел не можа да устои. Заловихме го в квартала на кожарите. Опита се да се престори на просяк и да се измъкне. Какъв успех, а?
— Ще разгадаеш ли ръкописа на Питий? — попита Мемнон.
— Мога да опитам.
— Със сигурност ще опиташ — заплашително каза Оронтобат. — Ходил ли си някога на Кръстопътя на черепа?
Усмивката на Евнуха се стопи. — Виждал ли си какво става там? Разпъваме престъпниците на кръст. Някои агонизират дни наред, нали, командире?
— Един изкара цяла седмица.
— Да те разпнат на кръст е ужасна смърт — продължи Оронтобат и се облегна на лежанката. — Даваме ти вода, за да не те убие слънцето, но в един момент краката ти не издържат. Имаш дълги и силни крака. Ще падаш и ще се изправяш, докато тялото ти увисне и ребрата ти започнат да те задушават. Ще се задавяш и отново ще се изправяш, докато имаш сили. Смятам, че ще издържиш — Оронтобат присви очи и стисна устни — четири, дори пет дни.
— Какво искате? — попита Евнухът.
— Да разгадаеш ръкописа на Питий — отвърна Мемнон.
— И ако успея? Военачалникът почеса брадата си.
— Ще ти опростим всички престъпления. Ще получиш две кесии дарици, разрешително и право да пътуваш из цялата империя.
— Ами съкровището? — наклони глава Евнухът.
— Значи ти е известен ръкописът на Питий?
— Попитах за съкровището. Казват, че архитектът е описал къде може да бъде намерено. Искам половината от него.
Мемнон наклони глава встрани и внимателно заизучава Евнуха.
— Познаваш ли Александър Македонски?
— Докато пътувах, съм виждал войската му. Ръката на военачалника бръкна под възглавницата.
Евнухът мъчително преглътна.
— Бил ли си в лагера му? — продължи Мемнон. Ефиалт спусна крака от лежанката и седна. Оронтобат вече не с усмихваше.
— Къде беше преди да дойдеш в Халикарнас? — попита военачалникът.
— Аз…
Отнякъде се дочу звук от арфа, нежен и мелодичен, като ромон на бързащ поток. Мемнон отмести масата встрани, измъкна ръката си изпод възглавницата и опря острия връх на ножа до лявото ухо на Евнуха.
— Може и да те разпнат — прошепна той. — Но ако стане така, уверявам те, че ще висиш на кръста без уши.
— Какво става? — дрезгаво се обади Оронтобат.
— Чудех се какво иска да ни каже нашият приятел — отвърна Мемнон. — Откога си в Халикарнас?
Евнухът облиза устни.
— От три дни.
Без да отмества ножа, гъркът се приведе към Оронтобат.
— Откога твоят приятел търговец пуска слухове, че има нужда от онези разрешителни?
— Поне от седем дни.
— Защо тогава не се хвана по-рано? — Мемнон притисна ножа толкова силно, че лицето на Евнуха се сгърчи от болка. — Да ти кажа ли къде си бил? Ти си мошеник и фалшификатор — продължи той. — Човек, за когото измамата е тъй естествена, както за птиците да летят, а няма по-подходящ клиент за хора като теб от войска на поход. Много ли спечели от македонците? Да видим. Подправял си писма и разрешителни, за да получат провизии, нали? Ти каза нещо, градоначалнико, за кесията, която носел.
— Не я открихме — отвърна Оронтобат. — Евнухът се отби в една винарна в края на Квартала на кожарите. Усъмни се и избяга, кесията му може да е паднала в някой кладенец или да е изхвърлена на сметището.