Човек на живота
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Човек на живота». Краткое содержание книги:
— Моля, не се безпокойте — Джими тръгна към прозореца, прекрачи перваза и се спусна безшумно на земята.
После се обърна и отново подаде глава през прозореца.
— Доста добре го направих — каза той весело. — Май ще трябва да се заема сериозно с тая професия.
8
В замъка Дрийвър
В ония отколешни дни преди уелсците да започнат да изразходват излишната си енергия с ръгби, те имали навика да разнообразяват монотонното си ежедневие, като се събирали на тайфи и правели набези през границата в Англия, за голямо съжаление на жителите от другата страна.
Замъкът Дрийвър в Шропшир се появил точно, за да пресече този неприятен навик на съседите. Нуждата от него се чувствала отдавна. И той се превърнал в рай за бегълците.
От всички страни към него се стичали хора и когато мародерите изчезнели, те боязливо подавали носове. В цялата история на замъка има документиран само един случай, когато някакъв нафукан бандит щурмувал непристъпните зъбери, но всичко свършило с трагичен неуспех. Нападателят получил цял черпак разтопено олово, прицелено с точност от някой си капитан Джон и с опърлен гребен се оттеглил в планинското си леговище, за да не се чуе никога повече. Но все пак трябва да е пуснал слуха сред побратимите си, защото следващите нападателни отряди отбягвали замъка и щом някой селянин успеел с изплезен език да прескочи прага му, то той се чувствал като у дома си и вън от всякаква беда.
Такъв е бил Дрийвър в старите времена, а по-късно, когато уелсците значително охладили страстите, замъкът загубил войнствения си характер. Но старите стени още си стояха — сиви, застрашителни и само тук-таме наръфани от острите зъби на времето. Сега замъкът беше твърде приятно провинциално имение, намиращо се под управлението на Хилдебранд Спенсър Пойнс де Бърг Джон Ханасайд Куум-Кромби, дванадесетия граф Дрийвър (Спени за приятели и роднини), но всъщност собственост на чичо му и леля му — сър Томас и лейди Джулия Блънт.
Положението на Спени беше доста объркано. В нито един момент от историята си Дрийвърови не са се славили като стипци. Ако му се предоставел случай да изгуби пари по особено нелеп и глупав начин, съответният Дрийвър се хвърлял към него с енергията на хрътка. Тихоокеанската афера глътнала 200 000 първокласни дрийвърови лири, а остатъкът от фамилното богатство било прахосано до последния петак от игривия джентълмен, който носел титлата в дните на Регентството, когато парите имали навика да изчезват с чували само за една вечер. Когато Спени станал граф Дрийвър, в стария дъбов сандък имало приблизително осемнадесет пенса.
Това е моментът, когато в тази история се намесва сър Томас Блънт.
Сър Томас беше дребно, чевръсто и инатливо човече с фасадна окраска в такова наситено розе, че би събудила искрената завист на всеки производител на дамски кюлоти.
Тенът обаче се беше оказал напълно съвместим с гениалния му нюх в търговията и с наполеоновата му амбиция, които го бяха превърнали в класически пример за вероятно най-популярния тип милионери „тръгнах с пет шилинга в джоба, а погледнете ме сега“.
Той започнал буквално от нулата. Безкомпромисно изритвал от съзнанието си всяка мисъл, несвързана с печеленето на пари и се издигал все по-нагоре с упорство, помитащо всичко по пътя си. На петдесет и една бил вече председател на Управителния съвет на веригата магазини „Блънт“, носител на титлата „рицар“8 и член на Парламента. Сър Томас бил ненатрапчив като восъчна статуя, но ужасно полезен за партията с щедрия си принос към фондовете й.
Дотук добре, но той се целел по-високо. Затова, когато срещнал лелята на Спени, лейди Джулия Куум-Кромби, точно в момента, когато финансово Дрийвърови стържели дъното, той сключил много задоволителна сделка, като се оженил за нея и по този начин станал, както би се изразил някой, шеф на Дрийвър ООД. Това беше и настоящото разпределение на ролите. До момента, в който Спени сключеше доходоносен брак, нещо, за което шефът сурово настояваше, сър Томас беше твърдо решен да стиска кесията с желязна десница и освен някои маловажни въпроси, уреждани от жена му, пред която той изпитваше тревожно страхопочитание, нещата изцяло бяха под негов контрол.
Един следобед, година след събитията, описани в предишната глава, той си беше в стаята и гледаше през прозореца. Гледката оттам беше прекрасна. Замъкът се издигаше на един хълм, чието подножие между сградата и езерото долу беше насечено от широки тераси. Самото езеро, с островчето си по средата и малкия навес за лодки в центъра, изглеждаше като изписано по каталог директно от някоя приказка.
8
От англ. knight — звание под това на баронет, бел.пр.