Човек на живота

— Ти все още не си я забравил, Шило.

— Можехме да я свием и да изчезнем, ако ти не беше са опънал, шефе.

— Шило, ще ти кажа нещо, което ще ти бъде утеха по време на дългото ти странстване. Но е поверително, затова го пази в тайна. Диамантите бяха фалшиви.

— Ами?

— Да, напълно фалшиви. Разбрах го веднага щом ми я даде. Не струваха и сто долара.

Очите на Шилото светнаха с огъня на познанието. Лицето му засия с усмивката на човек, на когото най-накрая се е изяснила дълго мъчила го загадка.

— Значи затуй ти не искаше да изчезнем с тях — възкликна разбиращо той.

— Е, Шило… — каза Джими.

— Довиждане, шефе.

— Довиждане, Шило — отвърна Джими. — И късмет.

Слънцето се скри зад облак. Когато корабът потегли, един непокорен лъч се промъкна сред сивата пелена.

И се оплете в един риж гъсталак.