Човек на живота
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Човек на живота». Краткое содержание книги:
На горния етаж кучешкия хор беше започнал да наподобява оперна ария от италианското белканто. Особено добра работа в дуета вършеше баритонът.
Шилото се надигна, като скимтеше нещастно. Макар природата да го беше надарила с череп от най-чист и здрав материал, падането го беше пообъркало. Очите му се въртяха лудешки и се стрелкаха ту право нагоре, ту рязко надолу. Пръстите му нежно заопипваха рижата глава.
По стълбите се чуха тежки стъпки. В далечината кучето, обладаващо сопраното, стигна горно „до“ и задържа на него, докато партньорът му продължи да се разхожда спокойно из долния регистър.
— Ставай! — просъска Джими. — Някой идва!
На Джими никога не би му хрумнало да изостави падналия и да опразни сцената. В случая Шилото се явяваше негов боен брат и той не би го напуснал, така както капитанът не би напуснал кораба си по време на корабокрушение.
В резултат, въпреки всички призиви, Шилото продължи да седи на пода, като търкаше глава и на интервали въздишаше „Ох, божке!“ със скръбен глас, а Джими се примири със съдбата си и остана на място в очакване да се отвори вратата.
И тя се отвори в следващия миг с такава сила, като че беше застигната от циклон.
7
Запознаването
Ако циклон нахлуе в стая, то той непременно ще разпертушини нещата в нея. Нашият циклон помете малко столче, табуретка, злополучното килимче и Шилото, оплакващ леката си черепна травма. Столчето, изпречило се на пътя на един великански ботуш, се завъртя и се спря в стената. Табуретката се претърколи встрани. Килимчето беше смачкано на топка и сритано в неизвестна посока. Шилото със силен вик скочи на крака, отново се подхлъзна, падна и след няколко неуспешни опита успя да се задържи на четири крака. Така и остана да мига на парцали.
Докато из стаята хвърчеше мебелировка, някъде на горния етаж се чу отваряне на врата, последвано от шляпане на лапи и усилване на кучешкия принос към цялата олелия. Сега дуетът беше преминал на Вагнеров репертоар.
В стаята влетя първо един бял бултериер — оня, който изпълняваше сопраното, и само след секунда неговият партньор, баритонът. Оказа се огромен булдог, който поразително приличаше на великана с револвера.
И тогава, ако си послужим с театралната терминология, всички участници в драмата заеха местата си и завесата можеше да бъде вдигната. В дъното на сцената се пъчеше исполинският домакин. Авансцената се заемаше изцяло от Джими. В центъра Шилото и булдогът, с носове на сантиметри един от друг, се изучаваха с взаимна антипатия. В най-отдалечения край бултериерът, който се беше сблъскал с една плетена маса, клечеше с изплезен език и въртящи се очи и чакаше да види какъв ще бъде следващият ход.
Домакинът стрелна с поглед Джими. Джими стрелна с поглед домакина. Шилото и булдогът се пулеха един срещу друг. Бултериерът оглеждаше равнодушно цялата сцена.
— Мила семейна картинка — измърмори Джими.
Оня с оръжието се смръщи кръвнишки.
— Горе ръцете, изчадия такива! — ревна той, насочвайки револвер с размерите на топ.
Двамата апаши изпълниха незабавно прищявката му.
— Нека да обясня — започна миролюбиво Джими, като се придвижи полека настрани, за да се обърне с лице към бултериера, който сега напредваше в негова посока с престорена незаинтересованост.
— Не мърдай, мерзавецо!
Джими замръзна. Бултериерът със същия разсеян вид беше започнал небрежна инспекция на десния му крачол.
Междувременно отношенията между Шилото и булдога се бяха обтегнали. Внезапният замах нагоре на ръцете на първия се беше отразил пагубно върху нервите на звяра. Той би изтърпял Шилото на четири крака, но Шилото като семафор го изпълваше с мисли за предстояща битка. Песът ръмжеше застрашително и съсредоточено. Очите му издаваха жажда за кръв.