Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Моят съпруг! Посред нощ, в килиите на затвора?
— Като един призрак, не, като една хиена, жадна за кръв, която се скита нощем, така изглеждаше това чудовищно видение — продължи Силвио, снишавайки гласа си.
— Последвах дожа. Видях лицето му, сгърчено от омраза, страх и ярост. Видях пръстите на ръцете му, свити като ноктите на орел. Той търсеше някоя жертва.
— Ако твоите очи не са те измамили, той е търсел незаконнородения, когото мрази — каза дожесата.
— Кого търсеше, кого искаше да удуши и направи ням завинаги, не зная — подзе Силвио Зиани натъртено. — Видях само, че се промъква към един от долните коридори, където се намира един твърде важен държавен пленник и когато ме забеляза — тъй като аз минах оттам случайно, в изпълнение на моите служебни обязаности — той се хвърли към един друг коридор и изчезна.
— Той е смятал без съмнение, като мене, че трябва да се премахне този Марино Маринели… Ти говореше преди малко за един рибар. Продължи! Къде се е скрил беглецът? Какво е искал този рибар, който се е представил пред теб.
— Той се нарича Пиетро и е бил, преди един час, на служба при стария рибар Андрея Фарсети, на острова Сан Николо… Снощи, когато настъпила тъмнината, незаконнороденият преминал на острова и Пиетро го видял в колибата на своя господар, като закачал дъщерята на последния.
Лицето на Катерина се проясни; тя се приближи към брат си с дяволска усмивка.
— Хвала на всички светци! — каза тя. — Ревността ни оказва истинска услуга! Тя често е превъзходен инструмент… В острова Сан Николо… при рибаря Андрея Фарсети — повтори дожесата, като че ли да втълпи тия подробности в паметта си. — Още ли е там?
— Той се крие в колибата и се мисли в безопасност.
— И какво е решено относно него?
— Присъдата на Съвета на тримата ще се изпълни.
— И кога ще се изпълни?
— Не е от моята компетентност да определя това. Вечерта настъпва; може да се каже, че часът на заседанието наближава. Аз съобщих новината за откриването на беглеца, откриването на когото не се надявах да стане много скоро.
— Е, какво? Не ще ли го убият този път без церемонии?
— Той трябва да си оттегли думите и да изповяда…
— Катерина!… Какво се осмеляваш да говориш? Ако някой таен шпионин на всемогъщата инквизиция ни чуе! — пошепна Силвио Зиани ужасен. — Ти знаеш, че Съветът на тримата има пълна власт над нас, че нашият живот е в неговите ръце!… Твоята омраза те тласка много надалеч.
— Аз искам да зная, че е премахнат от лицето на земята, Силвио! — каза натъртено дожесата.
— Изглежда, че ти не го мразиш само заради престъпните му думи и клетвата за отмъщение, които, бъди сигурна, че ще изкупи; като че ли някаква неутолима страст се събужда в тебе…
— Мълчи, Силвио! Ти правиш предположения, които не трябва, нито искам да чуя.
— Но които при все това се потвърждават. Зная много добре, че ти се съгласи да дадеш ръката си на Луиджи Гримани само да споделиш трона с него и да носиш пурпурната мантия на дожесата. Ти не си го обичала никога, но това нямаше значение за теб и твоята съвест. Струва ми се, че подбудата за твоята омраза е една презряна любов.
— За Бога, мълчи! — извика Катерина, страшно разгневена. — Дожът не е далече, може да дойде всеки момент…
— Оставям те сама с него… Сбогом!
И Силвио Зиани поздрави Катерина, която отвърна студено на поздрава му.
Прислужниците влязоха в този момент да запалят свещите и стенните лампи, тъй като вечерната дрезгавина се сгъстяваше.
Катерина очакваше дожа с нетърпение. Той трябваше да направи нещо още тази нощ, за да премахне страшния и ненавистен незаконнороден.
Силвио Зиани имаше право: омразата на Катерина бе така дълбока и така буйна, че можеше да се угаси само с кръвта на Марино Маринели.
Когато прислужниците се оттеглиха, след като запалиха лампите и свещите и Катерина остана сама, стори й се, че чу внезапно лек шум от стъпки.
Тя се ослуша. Този шум не идваше от преддверието.
Очите на дожесата се устремиха към една висока и тежка завеса от плътна материя, извезана със злато. Тази завеса прикриваше една стъклена врата, зад която се намираше един таен коридор, който съединяваше апартаментите на дожесата с тия на дожа и с който само последният имаше право да си служи. Продължението на този коридор слизаше към мистериозната част на зданието, която се миеше от канала Орфано.
През този коридор, винаги потънал в тъмнина, дожът можеше да прави не само посещения на красивата си съпруга, но и да прониква в страшната област на подземията и килиите.