Шогун

Блакторн се ужаси.

— Ама какво правиш!

— Ишимашо! — каза тя, свали широкия пояс и разтвори кимоното си. Гърдите й бяха плоски, изсушени, а коремът — огромен.

Нямаше съмнение, че възнамеряваше да легне в леглото. Той заклати енергично глава, хвана я за ръката и и каза веднага да се облича. Трите се разбъбриха едновременно, размахвайки ръце, а жената очевидно много се ядоса. Тя свали дългата си пола, остана гола и се опита пак да се вмъкне в постелята.

На вратата безшумно се появи кметът. Те млъкнаха и започнаха да се кланят.

— Нанда? — попита той. — Нанда?

Старата жена започна да му обяснява какво се е случило.

— Вие иска тази жена — изумен запита той на едва разбираемия си португалски, като сочеше голата жена.

— Не, разбира се, че не. Исках само Онна да ми донесе малко храна. — И Блакторн махна нетърпеливо към нея. — Онна!

— Онна значи „жена“ — И японецът взе да сочи и трите подред: Онна — онна — онна. Искате онна?

Блакторн уморено поклати глава.

— Не, благодаря, сгреших. Извинявам се. Как й е името?

— Моля?

— Как се казва?

— А, име е Хаку. Хаку — повтори той.

— Хаку?

— Хай, Хаку.

— Извинявай, Хаку-сан. Мислех, че се казваш „Онна“.

Кметът обясни на Хаку каква грешка е станала, но тя съвсем нямаше доволен вид. После каза нещо, всички го погледнаха и започнаха да се хилят в шепи, след което излязоха. Хаку излезе гола, метнала кимоното през ръка, с много достойнство.

— Благодаря! — каза Блакторн, ядосан от собствената си глупост.

— Това моя къща. Мое име Мура.

— Мура-сан. Аз се казвам Блакторн.

— Моля?

— Мое име Блакторн.

— А! Бър-рак-фон.

Мура се опита няколко пъти да го произнесе, но така и не успя. Най-накрая се отказа и започна отново да изучава колоса, застанал пред него. Той беше първият варварин, когото виждаше, с изключение на отец Себастио и другия свещеник, преди много години. Но свещениците, мислеше той, са тъмнокоси, чернооки и нормални на ръст. А този — висок, златокос, със златиста брада, сини очи, необикновено бледа кожа на окосмените места и зачервена на останалите. Странна работа. Аз си мислех, че всички хора са с черна коса и черни очи. Ние до един сме такива, и китайците също, а Китай е целият свят, ако не броим земите на южните португалски варвари. Много странно. Защо отец Себастио така мрази този човек? Защото е почитател на сатаната? Едва ли — отец Себастио може да прогони дявола, стига да поиска. Иии, никога не бях виждал отеца толкова ядосан. Никога. Чудна работа! Дали сините очи и златната коса не са белези на дявола? Мура вдигна пак поглед към Блакторн и си спомни как се опита да го разпита там, на кораба, а после, когато капитанът изгуби съзнание, реши да го доведе в собствената си къща, защото беше водач и изискваше по-специално отношение. Сложиха го да легне върху юргана и го разсъблякоха, изгаряйки от любопитство.

— Несравнимите му части са внушителни, нали — обади се майка му.