Шогун

— Те загинаха заради твоите амбиции, лоцмане! Господ ще те накаже!

— А сега вече си затваряй устата — произнесе Блакторн тихо, но твърдо.

Ян Ропер продължи да го стрелка злобно е очи, но повече не се обади.

— А така!

Блакторн уморено се отпусна на пода и се облегна на една от отвесните подпори.

— Какво ще правим, лоцмане?

— Ще изчакаме да оздравеем напълно. Главният им скоро ще пристигне и тогава всичко ще се изясни.

Винк гледаше навън към самурая, който клечеше неподвижно до вратата на градината.

— Вижте го това копеле. От часове клечи така, без да шавне, без да продума, без дори да си човърка носа.

— Но и никакви неприятности не ни е създал, Йохан, никакви — добави ван Нек.

— Така е, но и ние какво толкова сме правили — спим, блудствуваме и ядем помията им.

— Лоцмане, той е сам, а ние сме десет — тихо се обади Гинзел.

— И за това съм мислил. Но още не сме във форма. Трябва ни най-малко седмица да се излекуваме окончателно от скорбута — отвърна Блакторн разтревожен. — И на кораба са прекалено много. Не бих се наел да се бия дори с един без копие или пищов. Нощем пазят ли ви?

— Да. Сменят се на три — четири пъти. Някой да е видял часовия заспал — попита ван Нек.

Всички поклатиха отрицателно глави.

— Довечера можем да опитаме — поде отново Ян Ропер — С божията помощ ще надвием езичниците и ще превземем кораба.

— Изчисти калта от ушите си! Лоцманът току що ти каза! Да не си оглушал — изсъска Винк с отвращение.

— Точно така — съгласи се Питерзоон, артилеристът — Престани да се заяждаш с Винк!

Ян Ропер отново присви очи.

— Помисли за спасението на душата си, Йохан Винк! И ти, Ханс Питерзоон! Денят на Страшния съд наближава — И той излезе на верандата.

Ван Нек наруши мълчанието:

— Всичко ще мине добре, ще видите.

— Ропер е прав. Алчността ни доведе дотук — обади се юнгата Кроок с разтреперан глас — Божието възмездие…

— Престани! Момчето подскочи.

— Слушам, лоцмане. Извинете, но — Максимилиан Кроок беше най-младият от всички — едва шестнадесетгодишен. Записа се за това плаване, защото баща му беше капитан на един от корабите и забогатяването им беше вързано в кърпа. Ала стана свидетел на жестоката смърт на баща си при ограбването на испанския град Санта Магдалена в Аржентина. Плячката беше добра, видя какво значи изнасилване и сам опита, отвратен от себе си, преситен от мириса на кръв и убийства. По-късно негови приятели загинаха пред очите му, а от петте кораба остана само един. Сега имаше чувството, че е най-старият от всички — Извинете. Много съжалявам.

— От колко време сме на брега, Бакус — попита Блакторн.

— Трети ден — Ван Нек отново се приближи плътно до него и приклекна на пръсти. — Не си спомням много ясно пристигането, но като дойдох на себе си, диваците бяха плъпнали по целия кораб. Макар че бяха много мили и любезни. Дадоха ни храна и гореща вода. Отнесоха мъртвите и спуснаха котвата. Не си спомням добре, но ми се струва, че ни издърпаха до кея. Ти беше трескав, като те отнесоха на брега. Искахме да те задържим при нас, но не ни разрешиха. Единият говореше малко португалски. Изглежда, им беше главен, косата му е почти бяла. Не разбра какво значи „лоцман“, но знаеше думата „капитан“. Даде ни да разберем, че нашият „капитан“ трябва да живее отделно от нас, но да не се безпокоим, защото добре щели да се погрижат за теб. Както и за нас. После ни доведе тук, по-точно ни донесоха на ръце, и той ни каза да стоим тук, докато дойде неговият капитан. Никак не ни хареса, че те откараха другаде, но нямаше как. Лоцмане, би ли помолил главния им да ни даде вино или бренди — Ван Нек жадно облиза устни и добави — Впрочем сега се сещам, че спомена думата „даймио“. Какво ще стане, като пристигне този даймио?