Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Някой има ли нож или пищов?
— Не — отговори ван Нек и разсеяно почеса въшливата си глава — Взеха ни всички дрехи, изпраха ги, но оръжието не ни върнаха. Тогава не ми направи впечатление. Освен пищова ми взеха и ключовете. Бях ги вързал заедно — от трезора, ковчежето и склада с мунициите.
— На кораба горе всичко е заключено. Така че няма смисъл да се безпокоиш.
— Не обичам, когато ключовете не са у мен. Ставам нервен. Проклето да е това мое зрение, защо нямаме бренди? Бих пийнал дори малко бира.
— Господи, значи самерей го съсякъл на парчета — обади се Сонк, без да се обръща към никого.
— За бога, стига си плямпал! Самурай, а не самерей! От теб човек може да откачи — ядоса се Гинзел.
— Дано онова копеле отчето не се появи тук — каза Винк.
— Ние сме на сигурно място в божиите ръце. — Ван Нек все още се опитваше да звучи уверен. — Като дойде даймио, всички ще ни освободят. Ще ни върнат кораба и оръжието. Ще видите. Ще продадем стоката и ще се върнем в Холандия живи и богати, обиколили света — първите холандци, сторили това. Католиците да вървят по дяволите, и туй то!
— Не, не е така — възрази Винк — При вида на католиците ме полазват студени тръпки и нищо не мога да направя. Както и при мисълта за конквистадорите. Смяташ ли, лоцмане, че имат някаква власт тук?
— Не знам. Бих казал, че да. Ех, защо не сме в пълен състав!
— Горкичките, ние поне сме живи — додаде Винк.
— А може и да са се прибрали вече у дома — обади се Маецукер — Представете си, че са обърнали назад при Магелановия проток, когато бурята ни разпръсна.
— Дано си прав — каза Блакторн — Но се боя, че са загинали. Гинзел потрепери.
— Ние поне сме живи.
— Щом католиците са тук и като имам предвид как се мени настроението на тези проклети езичници, пукната пара не давам за живота ни.
— Проклет да е денят, в който напуснах Холандия — обади се Питерзоон. Проклет да е всичкият грог на земята! Ако не се бях напил като свиня, сега щях да съм в Амстердам с моята бабичка.
— Проклинай каквото си искаш, Питерзоон, но не и алкохола — той е сокът на живота!
— Ако питате мен, накиснали сме се здравата и всеки момент ще затънем. — Винк погледна драматично нагоре. — Всеки момент!
— Бях се отчаял, че изобщо ще се доберем до суша — каза Маецукер. Приличаше на пор, само дето беше беззъб. — Най-малко до Япония. Ах, тези гадни католици! Няма да ни оставят живи! Защо нямаме пищови? Как можахме да попаднем тук? Нищо лошо не искам да кажа, лоцмане — побърза да поясни той, щом Блакторн му хвърли един поглед. — Просто нямахме късмет, и това си е!
По-късно слугите отново донесоха храна. И както винаги — едно и също: варени и сурови зеленчуци с малко оцет, рибена чорба и каша от пшеница и ечемик. Моряците до един отблъснаха с отвращение парченцата риба и поискаха месо и алкохол. Ала никой не ги разбра и по-късно, по залез слънце, Блакторн си тръгна. Беше се изморил от техните страхове, омрази и псувни. Каза им, че ще се върне призори. Магазинчетата в тесните улички оживено търгуваха. Откри улицата, където живееше, и входната врата на къщата. Кървавите петна бяха почистени, тялото бе изчезнало. Все едно, че съм сънувал всичко, каза си той. Градинската врата се отвори, преди да я докосне. Старият градинар, все така с набедрена превръзка, въпреки хладния ветрец му се усмихна и се поклони.
— Конбануа.
— Здравей — поздрави Блакторн, без да се замисли. Изтича по стъпалата и спря, спомнил си за ботушите. Свали ги, качи се бос на верандата и влезе в стаята. От нея тръгна по дълъг коридор, но не можа да открие спалнята си.
— Онна — извика той. Появи се някаква старица.
— Хай?
— Къде е Онна?