Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
След като бе гледала, горката, дълги години Смол (който беше болнав човек), тя бе привикнала с това и при безброй последващи случаи бе прекарвала безбройни часове край различни болни, деца и други безпомощни създания. Поради тази причина не можеше да се отърве от чувството, че светът е най-неблагоприятното място, дето човек може да попадне. Неделя след неделя те седеше в нозете на необикновено духовития проповедник, благоговейния Томас Скоулс, който имаше голямо влияние над нея; но тя успя да убеди всички, че и това дори е нещастие. Станала беше пословична в рода и щом забелязваха, че някой е особено досаден, казваха, че е „същинска Джули“. Песимистичният й характер би погубил още на четиридесет години всеки друг освен един Форсайт, а тя беше седемдесет и две годишна и изглеждаше блестящо. Човек чувстваше, че в нея се крие жизнерадост, която все още би могла да се прояви. Имаше три канарчета, котарака Томи и половин папагал — общо със сестра си Естер; нещастните създания (пазеха ги да не се мяркат пред Тимоти, който не понасяше животни) разбираха по-добре от хората, че тя не е виновна за унинието си, и бяха страстно привързани към нея.
Тази вечер тя беше мрачно величествена в черна коприна, с лилав бордюр по скромното триъгълно деколте, и черна кадифена панделка в основата на тънката шия. Почти всички Форсайтови смятаха черния и лилавия цвят за най-приличния за всички вечерни рокли.
Понамуси се към Суидин и каза:
— Ан питаше за теб. Цяла вечност не си идвал.
Суидин сложи палци на мишничните извивки на жилетката си и отвърна:
— Ан е много отслабнала, трябва да повикате лекар!
— Мистър и мисис Никълъс Форсайт!
Никълъс Форсайт влезе усмихнат, вдигнал правите си вежди. През деня бе успял да прокара план за използване на някакво племе от Горна Индия в златните мини в Цейлон. Отдавнашен негов план, пробутан с големи мъчнотии… Редно беше да се радва. Това щеше да удвои добива на мините му, а — както той често убедително твърдеше — всеки човек трябва да умре, така че все едно е дали ще умре от бедност и старост в собствената си страна, или преждевременно от влагата в чуждестранна мина, щом с тази промяна в живота си ще бъде полезен за британската империя.
Досетливостта му беше несъмнена. Вдигайки към слушателя кривия си нос, той добавяше:
— Поради липса на няколкостотин такива работници години наред не сме давали дивиденти и погледнете стойността на акциите ни. Не мога да взема и по двайсет шилинга за тях.
Ходил бе вече в Ярмут и се бе върнал оттам с чувството, че е продължил с десет години живота си. Стисна ръка на Суидин и извика весело:
— Ето ни пак всички заедно!
Слабата мисис Никълъс се усмихна с плаха веселост зад гърба му.
— Мистър и мисис Джеймс Форсайт! Мистър и мисис Соумс Форсайт!
Суидин прибра крака и застана като безукорен домакин.
— Добре дошъл, Джеймс, добре дошла, Емили! Как си, Соумс? Какво правиш?
Ръката му сграбчи ръката на Айрин, очите му светнаха. Хубава жена… малко бледа може би, но каква фигура, какви очи, какви зъби! Прекалено хубава за тоя приятел Соумс!
Боговете бяха дали на Айрин тъмнокафяви очи и светла коса — странно съчетание, което привлича погледите на мъжете и минава за белег на слаб характер. А плътната мека бледност на шията и раменете й над златистата рокля придаваха очарователна странност на личността й.
Соумс стоеше зад нея, приковал поглед във врата й. Стрелките на Суидиновия часовник, все още отворен в ръката му, бяха отминали цифрата осем; половин час закъснение от обичайното време за вечеря… Суидин не бе обядвал… и странно първично нетърпение забушува в него.
— Джолиън няма навика да закъснява! — обърна се той с несдържано нетърпение към Айрин. — Предполагам, че Джун го е забавила!
— Влюбените винаги закъсняват.
Суидин я погледна втренчено, страните му станаха тъмнопортокалови.
— Не виждам защо. Трябва да е някаква модна глупост.
Зад това избухване мърмореше и ревеше сякаш безсловесната грубост на първобитните поколения.
— Кажете ми, кака ви се струва новата ми звезда, чичо Суидин? — каза кротко Айрин.
В дантелата над бюста й блестеше петолъчна звезда от единадесет елмаза.
Суидин погледна звездата. Той разбираше от скъпоценни камъни — никакъв въпрос не би бил по-уместен, за да отклони вниманието му.
— Кой ви я подари? — запита той.
— Соумс.
Лицето й не се промени, но бледите очи на Суидин се разшириха, сякаш го бе огорчило някакво внезапно прозрение.
— Предполагам, че скучаете в къщи — каза той. — Когато ви е приятно, заповядайте на вечеря у дома, ще ви поднеса най-хубавото вино в Лондон.