Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
В съвършения разкош в по-късните години от живота си той се чувстваше като муха в захарница, а съзнанието му, твърде малко заето от сутрин до вечер, беше съчетание от две странно противоположни вълнения — неизменно, дълбоко задоволство, че сам е спечелил богатството си, и убеденост, че човек с неговата изисканост никога няма да осквернява съзнанието си с труд.
Застанал до бюфета, в бяла жилетка с едри копчета от оникс и злато, той наблюдаваше как лакеят поставя трите бутилки шампанско в кофички с лед. Бледата плът под брадичката му не мърдаше между прегънатите ъгли на високата права яка, която — макар и да му пречеше при движение — не би променил за нищо на света. Очите му блуждаеха от бутилка на бутилка. Той обмисляше нещо и пресмяташе: „Джолиън ще изпие една чаша, най-много две, защото се пази. Джеймс вече не може да пие вино. Никълъс…“ Не би се учудил, ако ги види с Фани да се наливат с вода! Няма защо да брои Соумс: тия млади племенници — Соумс беше на трийсет и осем — не умееха да пият! Но Босини! При името на тоя чужденец Суидин се озова пред нещо извън обсега на собствената си философия и се спря. Смут нахлу в душата му. Тук вече не можеше нищо да предвиди! Джун беше още девойка, при това влюбена! Емили (мисис Джеймс) обичаше да изпие чаша шампанско. За Джули то беше доста резливо — нямаше да оцени вкуса му. Милата! Колкото до Хети Чесмън! При мисълта за тази отдавнашна приятелка лека замисленост замъгли безукорния блясък на очите му; не би се учудил, ако му изгълта половин бутилка!
Докато си спомняше останалите гости, по старческото му лице пробягна изражението на котарак, който ей сега ще измърка: мисис Соумс! Тя няма да пие може би много, но ще разбере какво пие; удоволствие е да й поднесеш хубаво вино! Прелестна жена… и любезна към него!
Мисълта за нея беше като шампанско! Удоволствие е да поднесеш хубаво вино на една толкова хубава млада жена, която умее да се облича и има толкова очарователно изискано държание… Удоволствие е да ти гостува! За пръв път през тая вечер главата му леко и мъчително мръдна между ъглите на правата яка.
— Адолф! Сложи още една бутилка.
Сам той щеше да пийне повечко, защото, благодарение на онези рецепти на Блайт, се чувстваше извънредно добре, а се беше погрижил и да не обядва. От седмици не се беше чувствал така добре. Изду долната си устна и даде последните нареждания:
— Адолф, съвсем малко Уест Индия25 с шунката.
Мина в хола и седна с разкрачени нозе на крайчеца на един стол. Високата му едра фигура застина веднага в очаквателна, странна, първобитна неподвижност, готов въпреки това веднага да скочи. От месеци не бе давал вечеря. Сегашната, в чест на годежа на Джун, му се бе сторила отначало досадно задължение (Форсайтови спазваха набожно обичая да отпразнуват годежите с обяд или вечеря), но, като приключи с изпращането на поканите и определянето на менюто, той се почувства приятно оживен.
Седнал сега с часовник в ръка, дебеличък, загладен, позлатен, приличен на приплескана топка масло, той не мислеше за нищо.
Висок мъж с побелели бакенбарди, някога на служба у Суидин, а сега продавач на зеленчук и плодове, влезе и извести:
— Мисис Чесмън, мисис Септимус Смол!
Влязоха две дами. Първата, облечена само в червено, беше с големи неподвижни петна от същия цвят по бузите и с твърд дързък поглед. Тя пристъпи към Суидин и протегна ръка с дълга ръкавица с цвета на иглика.
— Здравей, Суидин, цяла вечност не съм те виждала. Как си? Много си напълнял, скъпи приятелю!
Само втренченият поглед издаде вълнението на Суидин. В гърдите му ръмжеше безгласен гняв. Простащина е да си дебел и да ти го казват; той имаше просто по-широк гръден кош. Обърна се към сестра си, сграбчи ръката й и каза заповеднически:
— Здравей, Джули!
Мисис Септимус Смол беше най-висока от четирите сестри: доброто й, кръгло, позастаряло лице се понамръщи; по него се виждаха безброй подутини, сякаш се е намирала до тая вечер в телена маска и след свалянето й бяха останали топчета непокорна плът. И очите й бяха подпухнали. Така проявяваше тя постоянното си огорчение от загубата на Септимус Смол.
Прочута беше с това, че казва винаги нещо не на място, но, упорита като целия род, не отстъпваше, след като го е казала, а добавяше към него нещо още по-неуместно и така нататък. След смъртта на съпруга й нейните родова упоритост и реалистичен дух бяха завехнали. Много приказлива, тя можеше, щом й се удаде случай, да говори с часове с безизразно лице, да разказва с епична монотонност безбройните случаи, когато съдбата се е отнесла несправедливо с нея и, поради добросърдечността си, не долавяше, че слушателите й са на страната на съдбата.
25
Парлив сос.