Сага за Форсайтови

Когато получи обратно чека, стори му се, че тук има нещо нередно. Защо синът му не бе пропаднал? Но дали наистина не е?

Той бе чул, разбира се — в действителност се бе погрижил да научи, че Джо живее в Сейнт Джоунс ууд21, в къща с градинката на Уистериал Авеню, че се явява с жена си в обществото — кой знае що за общество, — че има две деца, момченцето Джоли22 (подари обстоятелствата, при които се бе родило, му се стори безсрамие да му дадат това име, а безсрамието и плашеше, и възмущаваше Джолиън старши) и момиченцето Холи, родено след женитбата. Кой можеше да му каже какво е истинското положение на сина му? Джо получаваше дохода, който бе наследил от дядо си по майка, постъпил бе като застрахователен агент в Лойд и рисуваше… акварели. Джолиън старши знаеше това, защото ги купуваше скришом от време на време, след като видя името на сина си на последно място в търговска реклама на витрина край Темза. Намираше, че са лоши и, тъй като носеха подписа на сина му, не ги окачи никъде, а ги заключи в един шкаф.

Сега, в грамадната оперна зала, го обзе мъчителен копнеж да види сина си. Припомни си дните, когато имаше обичай да го пързаля в костюмче от дебел лен между нозете си; времето, когато подтичваше край понито на детето си, за да го учи на езда; деня, когато го заведе за пръв път на училище. Мил, лъскав младеж! В Итън23 бе усвоил може би прекалено онова държане, което според Джолиън старши се придобиваше само с много пари и единствено в такива заведения; но си остана все пак общителен. Такъв остана и след Кеймбридж… може би само малко по-сдържан, по-отчужден поради познанията, които бе получил. Чувството на Джолиън старши към нашите държавни училища и университети никога не се разколеба и той гледаше винаги с трогателно възхищение и недоверие на тази система, предназначена само за най-висшите слоеве в страната, до която сам той не бе удостоен да проникне… Сега, когато Джун замина и го изостави, утеха би било отново да види сина си. Чувствайки се виновен за тази измама към своето семейство, към принципите и класата си, Джолиън старши прикова поглед в певицата. Жалко същество… съвсем жалко! А Флориан беше направи дръвник!

Свърши се. Лесно се задоволяваха хората днес.

В многолюдната улица той нае файтон под носа на някакъв пълен и много млад господин, който го смяташе вече за свое притежание. Пътят му минаваше през Пелмел24, обаче на ъгъла, вместо да тръгне към Грийн парк, кочияшът сви за Сейнт Джеймс Стрийт. Джолиън старши протегна ръка през прозорчето (не понасяше да го отклоняват по друг път), но, като се обърна, видя, се намира срещу Хоч-поч и копнежът, който не бе го напуснал през цялата вечер, надделя. Каза на кочияша да спре. Ще се отбие да запита дали Джо все още членува тук.