Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Общо взето, резултатите от тези срещи ме разочароваха. Долтън си имаше свои неприятности с Министерството на външните работи. Тогава, както и сега, беше лесно да се говори за становище на Министерството на външните работи, но всъщносттам имаше много хора и още по-много различни становища. Когато се вземаха под внимание всички възражения против един или друг курс на действие, равносметката обикновено не водеше до нищо. Често се оказваше, че англичаните просто искат възстановяването на статуквото отпреди появата на Хитлер: възвръщане към една Европа, в която Англия и Франция спокойно ще господствуват с помощта на реакционни правителства, достатъчно силни, за да поддържат ред сред своите народи и да служат като „санитарен пояс“ срещу Съветския съюз.

Този възглед бе несъвместим със самото съществуване на Управлението за специални операции, чиято цел, според думите на Чърчил, беше да запали пожар в Европа. Това не можеше да се постигне, ако народите бъдат призовавани към сътрудничество и възстановяване на отречения и дискредитиран стар режим. Неизпълнима беше тази задача и поради това, че настроенията в дадения момент до голяма степен се определяха от победоносното шествие на Хитлер в Европа. УСО би могло да действува ефективно, само ако изхожда от предпоставката, че след няколко години война нацисткото господство ще озлоби народите и ще ги накара да вземат съдбата си в свои ръце. Тези настроения без съмнение трябваше да се превърнат в революционна ситуация и да ликвидират Европа от 20-те и 30-те години.

Долтън и Гейтскъл, естествено, виждаха противоречията между задачите на УСО и гледището на Министерството на външните работи, но трябваше да действуват предпазливо, тъй като самите те нямаха ясни становища. Като добри социалисти те и двамата се надяваха, че един от най-важните ключове за решаване на проблема се намира в ръцете на европейските профсъюзи. Но беше съмнително, че профсъюзите ще поемат риск по заповед на английското правителство дори в него да влизат Атли, Бевин, Долтън и други социалисти. Мнозина мислеха, че военновременна Англия рязко се отличава от тази на Болдуин и Чембърлейн, но дали това не бе само различна маска, зад която се скриваше предателят на Абисиния, Испания и Чехословакия? Неспособността на английските лидери да раз-гърнат истинска революционна пропаганда само потвърждаваше това и Англия през цялата война страдаше от липсата на подходящо политическо ръководство. Всички съпротивителни движения приемаха от. Англия, пари и въоръжение, но малко от тях се вслушваха в гласа на Лондон. Съпротивителните движения възникваха поради това, че народите виждаха собствен път към бъдещето, който не беше пътят, определен им от английското правителство. По такъв начин относителният успех на УСО в областта на материалните разрушения и диверсиите се съпровождаше от относителния неуспех в политическата област.