Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Доста си прочела.
— Обичам да научавам нови неща.
— Личи си. — Харпър внезапно осъзна още нещо: никога не бе срещал жена, която да го привлича физически и емоционално и същевременно да споделя любовта му към градинарството. — Добре. Използваме остър и чист нож. Ще съберем всички пъпки от клонките, които току-що отрязахме. Но ще вземаме съвсем малка част — около три милиметра, от стъблото.
— Зная — промърмори тя, докато й показваше, преди да й позволи да опита.
„Страхотни ръце — помисли си Хейли. — Бързи, опитни, уверени. Изглеждат красиви въпреки драскотините или може би благодарение на тях“.
Хрумна й, че отразяват цялата му същност — аристократично потекло с работнически начин на живот.
— Отрязва се меката част. Виждаш ли как? — Харпър се извърна, за да може тя по-добре да го наблюдава. Главата му почти докосна косите й. — Искаме да вземем първата пъпка от основата и там ще направим разрез в стъблото, точно под нея. Ето какъв трябва да е наклонът, един разрез надолу и един започващ малко над него, от другата страна на пъпката, към първия.
Внимателно хвана отрязаната пъпка и й я подаде.
— Мога да направя това.
— Опитай тогава!
Харпър пъхна отрязаната пъпка в найлонова торбичка и проследи движенията й. Бе внимателна, за негово облекчение, и дори я чу шепнешком да си повтаря указанията му.
— Успях!
— Добра работа. Да продължим с останалите.
Той отдели седем пъпки за времето, което на нея й бе нужно за три. Показа й как да застава над лехата със засаден разсад и да отделя резници от долната част на младите растения.
Хейли предприе хитър ход, за който навярно по-късно щеше да съжалява — нарочно сбърка при първия опит.
— Не, трябва да го нагласиш между краката си, ето така. — Както се бе надявала, той застана зад нея и ръцете му я обгърнаха. Тя почувства гореща тръпка, кога то пръстите му обхванаха китките й. — Наведи се малко, отпусни коленете, това е… — Направляваше ръката й за разреза. — Само тресчица от кората — почти прошепна и дъхът му докосна ухото й. — Виждаш ли, трябва да остане вдлъбнатина в основата, където ще бъде поставена пъпката.
Ароматът от тялото му й напомняше за този на дърветата — топъл и земен. Тя усещаше допира на стегнатата му снага. Искаше й се да се обърне, за да се озоват притиснати един към друг, лице в лице. Нужно бе само да се повдигне на пръсти, за да достигне с устните си неговите.
Би трябвало да се срамува от себе си заради този ход, но тя извърна глава и го погледна през рамо право в очите.
— Така по-добре ли е?
— Да, много по-добре.
Както се бе надявала, погледът му се плъзна надолу и се задържа върху устните й.
„Е, постигнах класически резултат“, помисли си Хейли.
— Ще ти покажа какво се прави по-нататък — рече Харпър, но за миг остана загледан в нея с безизразни очи, сякаш изведнъж бе забравил какво прави в момента.
Тя се почувства безкрайно щастлива. После се отдръпна назад и посегна към чантата си за лепенки.
„Беше толкова хубаво — каза си Хейли. — Един срещу друг, слели топлината на телата си, макар и само за няколко секунди“. Разбира се, сега щеше да й бъде още по-трудно да овладее поривите си, но усещането, че всичко в нея се носи във волен полет, бе приятно.
Реши вече да бъде послушна като самонаказание за хитрината си. Вживя се в ролята на любознателна ученичка, докато слагаше парченцето кора с пъпката на стъблото така, че да прилепне плътно към вдлъбнатината, както тялото на Харпър към нейното.
Прикрепи присадката към стъблото с лепенка, следвайки инструкциите му.
— Добре, идеално. — Все още малко задъхан, Харпър изтри длани в дънките си. — След около шест седмици присадката ще се прихване и ще свалим лепенката. В края на зимата ще отрежем горната част на стъблото, малко над тази пъпка, и през пролетта новото растение ще започне да се развива за наша радост.
— Забавно е, нали? Вземаш две парченца от различни растения, сливаш ги в едно цяло и създаваш нещо ново.
— Това е целта.
— Ще ми покажеш ли и други техники? От онези, които прилагаш в оранжерията? — Бе наклонила тяло и навела глава над следващото засадено растение. — Роз и Стела ми показаха начини за разсаждане. Сама подготвих няколко касетки с разсад. Искам да се пробвам и в присаждането.
Насаме с нея в горещия влажен ден… Би могъл да се удави в морето на собствената си страст.
— Разбира се, няма проблем.